Загадки на Слънчевата система

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© NASA / JHU Applied Physics Lab / Carnegie Inst. Washington
Антония Михайлова

Земните марсоходи спокойно се носят по Червената планета, а на Луната дори успяха да стъпят неколцина астронавти. Но нашата Слънчева система крие доста загадки, които все още чакат своите отговори.

Венерините вихри

Гигантско вихрово образувание близо до Венериния южен полюс прилича на буреносен облак – без дъжд и мълнии. Диаметърът му е 1800 километра, височината – 18 километра, и се намира на височина 41 км над повърхността на планетата.

През 2013 година учените открили, че става дума не за един, а за два вихъра с два различни центъра на въртене, които се намират на различна височина. Те постоянно се разделят и отново се съединяват, макар според изчисленията на учените отдавна да е трябвало да се слеят в едно цяло.

© ESA/VIRTIS/INAF-IASF/Obs. de Paris-LESIA/Universidad del País Vasco (I. Garate-Lopez

Има предположение, че такова поведение е свързано със спецификата на атмосферата на планетата, която се върти 60 пъти по-бързо от самата Венера. Но точната връзка между двете явления още не е установена.

Загадъчният Япет

Автоматичната междупланетна станция „Касини“, която през 2004 година става първият изкуствен спътник на Сатурн, е открила на Япет величествен хребет с височина 18 километра (връх Еверест за сравнение е два пъти по-нисък).

© NASA/JPL/Space Science Institute

Тази планинска верига се простира почти през целия екватор на Сатурновата луна. Според една от теориите загадъчният Япет преди е имал собствен пръстен, който е паднал върху спътника във вид на това образувание.

Други изследователи смятат, че планината се е образувала в резултат на сблъсък на спътника с астероид, предизвикал сеизмична активност.

„Паякът” на Меркурий

Странно образувание е заснето от космическия апарат „Месинджър“ през януари 2011 година, когато прелетял край най-малката планета в Слънчевата система. То представлява система от бразди, излизащи от общ център. Тези бразди се простират на стотици километри.

Странното образувание било наречено Pantheon Fossae, кръстен на Пантеона в Рим и латинската дума за „окоп, яма“ – fossae. Помежду си учените го наричат „Паяк“.

© NASA/Johns Hopkins University Applied Physics Laboratory/Carnegie Institution of Washington

Причината за образуването на тайнствената структура на Меркурий е неизвестна. Учените смятат, че браздите може да са възникнали в резултат на специфична вулканична активност на планетата.

Уродливата Миранда

Дори НАСА е характеризирала петата по големина луна на Уран като „чудовището Франкенщайн“. Миранда сякаш е слепена от различни парчета, които изобщо не си подхождат. Между тези късчета преминават хребети и падини, някои от които са 12 пъти по-дълбоки от прочутия Гранд каньон.

© NASA/JPL

Според една от теориите Миранда някога е била раздробена от гигантски астероид, но частите ѝ не се разлетели, а отново се привлекли една към друга, като създали въпросното безформено тяло на Урановия спътник.

Тайнствените петна на Уран

През 2006 година с помощта на телескопите „Хъбъл“ и „Кек“ е открито тъмно петно на Уран. Аналогични петна по-рано са били открити на Нептун. По-скоро става дума за вихри в атмосферата на тези ледени гиганти, но точният им произход е неизвестен.

© NASA/Space Telescope Science Institute

Пет години по-късно астрономите забелязали друго петно, само че бяло, 10 пъти по-светло от видимата атмосфера на планетата. Оказало се, че то се намира съвсем до тъмното и образува двойка с него. Отговор за причините на образуването на петната близнаци на планетата може да даде космическа сонда, изпратена към Уран.

Гейзерите на Церера

Церера е най-големият астероид и едновременно най-малката планета джудже в Слънчевата система. Запасите от вода на нея обаче са повече, отколкото всички реки и езера на Земята.

С помощта на космическия телескоп „Хершел“ са забелязани гигантски струи пара, които планетата джудже периодично изхвърля в Космоса. Гейзерите били открити в тъмните области на Церера.

© NASA, ESA, and A. Feild (STScI

Според една от теориите именно на тези места Церера особено активно поглъща слънчевата светлина – ледът бързо се превръща в пара, която се изхвърля нагоре. Други учени предполагат наличието на вулканична активност на най-големия астероид.

Структурата на Меркурий

Структурата на Меркурий е една от най-големите загадки на Космоса. Диаметърът на твърдото му ядро е повече от половината от целия диаметър на планетата.

© MESSENGER Teams, JHU APL, NASA

Смята се, че горните слоеве на Меркурий са били свалени при сблъсък с астероид или са били „изметени“ от Слънцето в ранния стадий на образуването на планетата във външните области на Слънчевата система.

Пепеливата светлина на Венера

Неуловимият блясък, който може да се види на неосветената страна на Венера по време на фазата ѝ полумесец, е открит още през 1643 г. Оттогава го наблюдавали много пъти, но явлението така и не получило удовлетворително обяснение.

© NASA

Според една от версиите пепеливата светлина се предизвиква от атмосферното електричество на планетата – честите удари на мълнии осветяват Венерините небеса. Но космическият апарат „Касини“, прелетял покрай планетата, не успял да открие високочестотни смущения, които да предизвикват такива мълнии.

Вулканите на Йо

Чудовищната гравитация на Юпитер тегли Йо на една страна, а другите спътници на газовия гигант – в противоположната. В резултат на влиянието на тези приливни сили на Йо възниква чудовищна вулканична активност – най-силната от всяко друго небесно тяло в Слънчевата система.

© Galileo Project, JPL, NASA

Някои вулкани изхвърлят струи лава на 375 километра над повърхността на Юпитеровия спътник. Но местоположението на тези вулкани поставя сериозни въпроси пред учените – то силно се отличава от теоретично предсказаните параметри за приливните сили, въздействащи на Йо.

Това означава, че теоретичните модели са неверни. Например Йо може да се върти по-бързо, отколкото смятат астрономите.

Хаосите

Хаотичният релеф, или просто хаосът, е понятие от космическата геология. То се използва при описание на странни структури на повърхността на планети и спътници – хаотично съчетание на пукнатини, плата, планински хребети и т.н. Подобни структури са били открити на Марс и Европа – спътник на Юпитер.

© NASA

Учените не знаят причината за формирането на такива региони. Една от версиите е освобождение на голямо количество водни ресурси изпод повърхността.

Зя това сочи фактът, че много корита на пресъхнали марсиански реки водят началото си от регионите на хаоса. Но причината за подобно изхвърляне на вода си остава загадка.

Категории на статиите:
Загадки

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори