През 80-те години на XIX век астрономите за първи път забелязали наличието на жълти облаци на повърхността на Марс и предположили, че те са били предизвикани от издухан прах.
Днес прашните бури на Марс са добре известни и тези, които изобразяват видими структури, се наричат текстурирани прашни бури.
Текстурираните прашни бури активно повдигат праха в атмосферата и може да са резултат от цяла редица метеорологични ефекти, включително силни ветрове.
Освен че има закриваща гледка към марсианската повърхност прахът в тези бури влияе на атмосферното отопление и натрупването на прах върху повърхността може да измени албедото (оражателната способност). Тези прашни бури, независимо от изучаването им повече от столетие, остават загадъчни.
io9
Все още не е ясно например как текстурираните бури са разпределени по повърхността на планетата, кога са техните честотни пикове или колко прах всъщност помитат.
Астрономът от Харвад-Смитсъниънския център по астрофизика Хуйкун Ван (Huiqun Wang) и трима негови колеги използвали данните от мисията Mars Global Surveyor (MGS) за изучаване на структурираните прашни бури. Мисията MGS е изпратена през 1999 г. и е наблюдавала Марс почти непрекъснато оттогава, докато следващите мисии, включително Mars Reconnaissance Orbiter, изпратен през 2005 година, са попълнили базата данни.
Учените изследвали пълния запис на ежедневните глобални карти на MGS, за да изучат климатологичните характеристики на прашните бури, които имат негладка текстура, и да свържат тези наблюдения за разпределянето на повърхностния прах и атмосферните въздействия.
© NASA
Астрономите открили, че текстурираните прашни бури са групирани сезонно: те се срещат най-често при равноденствията („пролетния“ и „есенния“ сезон на Марс), а не при слънцестоенетата („лятно“ и „зимно“ време). Те също най-често се срещат в северната полярна област над средните ширини.
Не на последно място учените съобщават, че прахът в структурираните бури се смесва в глобален мащаб по седмичен график.
Новото изследване, в което са анализирани осем години космически наблюдения, е използвало най-пълните данни до днес, за да получи най-ново разбиране на марсианските прашни бури.
