Загубена луна на Нептун най-после се намери

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© M. Showalter/SETI Institute
Антония Михайлова

Спътникът на Нептун – Наяда – е много „срамежлива” луна. Тя се крие в отразените светлини на родителската планета. Дълго време астрономите не успяваха да получат нейно изображение и се предполагаше дори, че откритието й през 1989 е грешка.

Сега, 24 години по-късно, космическият телескоп „Хъбъл” намери загубения спътник. Снимки на орбиталния телескоп посочили на голяма неустойчивост на цялата система на Нептун.

Наяда е открита по време на преминаването на апарата „Вояджър 2” през 1989 г. Изображенията, получени от астрономите, им позволили да изчислят, че диаметърът на луната е общо 100 км, а завъртането й по орбита се извършва за 7 часа.

Сондата продължила своето пътешествие към пределите на Слънчевата система. По-късно учените се опитвали да открият Наяда с наземни телескопи и с „Хъбъл” (от 2004 г.), но не могли да получат доказателства, че спътникът все пак съществува. Наяда практически е невъзможно да се види от Земята, защото Нептун е несравнимо по-ярък от своя спътник, а ги дели само една ъглова секунда.

Майкъл Шоуолтър от Института SETI в Калифорния си поставил за цел да открие Наяда с помощта на метод, който съвсем наскоро помогнал на астрономите да открият още по-малката по размер нова луна на Нептун.

За това той използвал 8 снимки от „Хъбъл”, направени още през 2004 г. Това позволило да се получи по-дълга експозиция и да се видят особеностите, които на една снимка били прекалено слаби. Така Наяда най-после показала своя силует.

Изображения, представени на 8 декември на астрономическия форум в Колорадо, показали, че Наяда е била трудно откриваема отчасти поради това, че орбитата й силно се е променила. Шоуолтър смята, че Нептун и другите планети „привличат“ малката Наяда и орбитата й се променя непредсказуемо („Вояджър 2” я видял на съвсем друго място).

„Вероятно постоянните смущения предизвикват колебания в орбитата – смята изследователят. – За 10 години тя ту се разширява, ту се свива, това е невъзможно да се предскаже.”

Колебанията може да са първи признаци на това, че цялата система от луни на Нептун е крайно неустойчива. Катастрофални сблъсъци обаче не се очакват в близките десетки милиарди години.

Сега, когато техниката на наслагване на изображения е доказала своята ефективност, Шоуолтър планира да я използва и за други цели. Например за търсенето на отсъстващата луна на Уран – Корделия, която също някога била забелязана само от „Вояджър 2”.

„Това е моето лично предизвикателство към играещите си на криеница спътници – казва Шоуолтър. – Вече съм близо.”

Категории на статиите:
Космос

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори