Британският проект, наречен Замразен кивот, има за цел да съхранява ДНК на застрашени видове, преди да изчезнат напълно от лицето на Земята. Както вече знаем, според учените шестото масово измиране на видове вече е започнало.
„Много от тези видове ще изчезнат, дори преди да разберем, че съществуват“, казва Джон Армор (John Armour), който е професор по човешка генетика в Нотингамския университет. „Цялата идея на проекта е да открием и съберем тази ДНК, преди да е станало прекалено късно.“
Проектът е в действие вече малко повече от десетилетие и към него са се присъединили 22 организации от цял свят. До момента са складирани 48 000 проби, принадлежащи на 5500 животински вида. Някои от пробите биват съхранявани на стайна температура, а други на -80°С. В колекцията има и редки проби, включително на сибирски тигър и амурски леопард.
Според един от управителите на Замразения кивот проф. Ед Люис (Ed Louis) много природозащитници виждат проекта като пораженчески.
„Те смятат, че трябва да насочим всички усилия в опазването на застрашените видове. Истината е, че това е непрактично и невъзможно. Да се надяваме, че по този начин можем да запазим генетичното наследство на всичко живо.“
Ако безгръбначните умрат, умираме и ние
Толкова много видове изчезват с невероятно бързо темпо, че учените наричат периода, в който живеем, шестото масово измиране. Последното такова – това, което е избило динозаврите – се е случило преди 65 млн. години.
„Всичко зависи от безгръбначните. Ако те си заминат, заминаваме си и ние“, казва Ан Кларк (Ann Clarke) – жената на създателя на Замразения кивот. „Един ден с мъжа ми разбрахме, че хората трябва да направят нещо за застрашените видове.“
Прогнозите в книгата „Шестото измиране“ на журналистката Елизабет Колбърт (Elizabeth Kolbert) са стряскащи – кораловите рифове, които са дом на една четвърт от морските видове, може да изчезнат до 2050 г.
Около 41% от земноводните и 26% от бозайниците са заплашени от измиране според Международния съюз за опазване на природата.
Връщане на изчезналите
Но каква е ползата от съхранена ДНК? Едно от първоначалните предназначения според учените е огромното количество информация.
„Живеем във време, в което скоро антибиотиците няма да работят“, обяснява проф. Люис. „Кожата на земноводните е покрита с малки молекули, които изтребват бактериите. Решението на проблема с неработещите антибиотици може да дойде от изменянето на тези молекули.“
Но проектът може да стигне и по далеч.
„Най-доброто предполагаемо предназначение може да бъде обръщането на процеса. Може да използваме ДНК материала като основа, върху която да пресъздадем дадени организми от генетичната им информация“, добавя Армор.
Но засега тази идея е непостижима.
„Някои хора казват, че си играем на Господ, но аз винаги отговарям, че бъдещите поколения ще решат какво да правят с тази информация. Ако пък не я съхраним, нямаме никакъв избор“, завършва Ан Кларк.
