Мащабно проучване, проведено от учени от Института за човешко развитие „Макс Планк“ в Берлин и техни колеги от Колумбийския университет, изследва влиянието на социалния статус върху биологичната възраст.

Експертите са анализирали медицински данни на близо 66 000 пациенти от 23 държави, за да установят точната връзка между финансовите затруднения и ускореното износване на тялото.

Епигенетични часовници и социално неравенство

Учените проследяват биологичната възраст с помощта на специални епигенетични часовници, които отчитат химическите маркери върху молекулите на ДНК през целия живот.

Кръвна проба от пациента се въвежда в съответната формула, която изчислява точната реална възраст на тялото, която може значително да изпреварва датата на раждане.

Първите версии на тези алгоритми са създадени единствено за определяне на календарната възраст и не са отчитали общото здравословно състояние.

За разлика от тях, инструментите от второ и трето поколение, като GrimAge или DunedinPACE, вече могат да измерват директно скоростта на стареене на вътрешните органи.

Най-новите модели ясно показват, че хората с по-ниски доходи и образование остаряват много по-бързо от своите по-заможни връстници.

Изследователският екип е обединил резултатите от 140 различни научни труда, за да докаже тази закономерност сред участници на възраст от няколко дни до 80 години.

Влиянието на бедността в детството и расовата дискриминация

Съвременните алгоритми са регистрирали ускорени темпове на стареене при деца от семейства с ниски доходи въз основа на анализи на слюнка и кръв.

Тези ранни негативни ефекти остават с човека за дълго, поради което възрастните, израснали в бедност, показват по-лоши биологични показатели дори десетилетия по-късно.

Учените също така са сравнили различни расови и етнически групи в САЩ с помощта на най-новите здравни часовници.

Проучването потвърждава, че чернокожите участници в експеримента са остарявали значително по-бързо в сравнение с белите пациенти.

Експертите обясняват тази тъжна тенденция с последиците от хроничния стрес, ограничения достъп до медицински грижи и постоянната социална дискриминация.

Според изследователите тази разлика по никакъв начин не е свързана с генетиката или с вродени наследствени особености.

Практическо приложение и бъдещи перспективи

Разбирането на механизмите на тези биологични часовници напълно променя подхода към бъдещите медицински изследвания.

Учените вече могат да използват тези инструменти, за да проверят дали държавните социални програми оставят реален положителен отпечатък върху човешкия организъм.

В едно от изпитванията възрастни пациенти са намалили приема на калории в продължение на две години. Това е позволило успешно да се забавят темповете на тяхното стареене.

Това дава надежда на здравните системи, че правилните политики могат да помогнат за увеличаване на продължителността на живота на уязвимите групи от населението.

Съществено ограничение на този научен проект е, че повечето от анализираните данни идват изключително от богати държави.

Следващата важна стъпка за лекарите ще бъде разработването на универсални инструменти за измерване, които да работят ефективно за абсолютно всички региони на планетата.

Често си представяме стареенето като бавно „изключване“ на тялото: по-малко енергия, по-слаба памет, повече ограничения.

Науката обаче показва друго, а много от представите ни за възрастта не издържат проверката на фактите.

Начинът, по който остаряваме, до голяма степен зависи не само от биологията, но и от начина на живот, навиците и дори от отношението ни към самия процес.