Интензивна гореща вълна обхвана голяма част от Западна Европа, носейки необичайно високи температури от Обединеното кралство и Ирландия до Испания и Италия.

Това явление, макар и все по-често, повдига важния въпрос за ускореното затопляне на континента.

Причината за настоящите горещини е така нареченият „топлинен купол“ – мощна и бавно движеща се система с високо налягане, идваща от Северна Африка.

Тя действа като капак, който задържа горещия въздух над Европа

Според службата на ЕС за климатични промени „Коперник“ подобни метеорологични системи са зачестили значително през последните 25 години.

„Температури от такъв порядък някога бяха изключение, дори в разгара на лятото“, коментира Фридерике Ото, професор по климатология в Импириъл Колидж Лондон.

„Тази рекордна гореща вълна носи всички белези на изменението на климата.“

Макар да е рано да се определи точният принос на парниковия ефект към тази конкретна вълна, предишни анализи са категорични.

Изследвания на повече от шест големи горещи вълни в Европа от 2003 г. насам, проведени от организацията World Weather Attribution, показват, че екстремното време е станало „много по-вероятно и по-интензивно поради предизвиканите от човека климатични промени“.

Континент на рекордно затопляне

Последният доклад за състоянието на климата в Европа, публикуван през април, разкрива, че през 2025 г. почти целият континент (95%) е преживял температури над средногодишните.

Дори в близост до Северния полярен кръг са отчетени горещини над 30°C. А температурите на морската повърхност са достигнали „най-високите регистрирани някога“ стойности.

„Европа е най-бързо затоплящият се континент, а последствията вече са сериозни“, подчертава Флориан Папенбергер, ръководител на Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози.

Данните потвърждават това твърдение: Европа се затопля два пъти по-бързо от средното за света.

Средната температура на континента се е повишила с 2,5°C спрямо прединдустриалните нива, докато в световен мащаб увеличението е 1,4°C.

Комплексни причини за ускореното затопляне

Учените посочват няколко фактора за това тревожно явление:

Географско положение: Европа е свързана с Арктика – регионът, който се затопля най-бързо в света. Средното покачване на температурата там вече надхвърля 3,3°C.

Топенето на ледовете в Северния ледовит океан разкрива по-тъмната водна повърхност, която абсорбира повече слънчева светлина, вместо да я отразява.

Ефектът на албедо: Същият процес се наблюдава и в Европа. Райони като Алпите, които преди са били покрити със сняг и лед, сега остават без снежна покривка за по-дълго. По-тъмната земна повърхност поглъща повече слънчева радиация, което допълнително ускорява затоплянето.

Промени в струйното течение: Климатичните промени нарушават стабилността на струйното течение – бърз въздушен поток на голяма височина.

Проучване от 2022 г. установява, че все по-честото разделяне на течението на два клона отклонява охлаждащите атлантически системи на север, позволявайки на горещи вълни да се задържат по-дълго над Западна Европа.

Парадоксът на чистия въздух: По ирония на съдбата, успешните мерки за подобряване на качеството на въздуха от 80-те години на миналия век също допринасят за затоплянето.

Преди това малки отразяващи частици от промишлени и автомобилни емисии са помагали за охлаждането на континента, като са отразявали слънчевата светлина. Намаляването им е премахнало този „маскиращ“ ефект.

Въпреки този парадокс, климатолозите са единодушни, че това не бива да спира усилията за намаляване на емисиите на парникови газове, които остават основният двигател на глобалното затопляне.

Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш отправи ясен призив за обединени усилия за ограничаване на покачващите се температури.

В съответствие с тази позиция, миналата седмица Организацията на обединените нации гласува в подкрепа на „бърз, справедлив и равноправен преход от изкопаеми горива“.

Успоредно с това, значителното разрастване на възобновяемите енергийни източници от началото на века вече е допринесло за отклоняване на траекторията на глобалното затопляне от най-песимистичните прогнози.