Защо НЕ БИВА да търсим извънземен живот

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© NASA
Антония Михайлова

Учените са заети с търсенето на извънземен живот. С развитието на съвременните технологии тази задача става все по-реална.

Но ако нашето търсене се увенчае с успех, това значително може да промени нашия живот или живота на извънземните същества, които открием.

Не е от значение ще бъдат ли това микроорганизми на Марс, или на която и да е планета, или ще влезем в контакт с далечна развита цивилизация – това ще разшири рамките на нашата наука и на съвременното разбиране аз Вселената.

Първият въпрос, пред който се изправяме, е съществува ли наистина извънземен живот, който би могъл да влезе в контакт с нас?

Според уравнението на Дрейк най-вероятният отговор е: ДА. Тази формула е била представена от д-р Франк Дрейк през 1961 г. Дрейк е един от пионерите в областта на търсенето на извънземен живот. Той изучавал радиоастрономия в Харвард и заемал различни водещи постове в тази област, работил в Лабораторията за реактивно движение на НАСА, бил професор в корнуелския университет и директор на обсерваторията Аресибо в Пуерто Рико.

Дрейк използвал проста формула за изчисляване на количеството технологично развити цивилизации в нашата галактика.

Уравнението изглежда по следния начин.

N = R* x fp x ne x fl x fi x fc x L

R* – брой звезди в нашата галактика (оценят се на около 300 милиарда);

fp каква част от звездите имат планетни системи (оценките са от 20 до 80%);

ne брой планети за всяка звезда със планетна система, на които може да започне живот (оценките са от 0,5 до 6);

fl – на каква част от предходните планети ще протече еволюция (оценките са повече от 0% и по-малко или равно на 100%);

fi – на каква част от предходните планети животът ще еволюира до цивилизация (оценките са повече от 0% и по-малко или равно на 100%);

fc на каква част от предходните планети цивилизацията ще достигне развитие до ниво радиокомуникация (оценките са от 5 до 25%);

L каква част от цялото време за съществуване на планетата радиокомуникационна цивилизацията ще оцелее (оценките са трудни – напр. Земята, ако нашата цивилизация оцелее още 1 млрд. години, то този параметър ще е ~10%).

Това е теоретична формула, защото ние не знаем числовата стойност на повечето променливи. Но Дрейк изчислил, че съществуват около 50 000 цивилизации, способни да изпращат сигнали в Космоса. Това изглежда огромно число, но отчитайки космическите мащаби и нашите шансове да уловим този сигнал, само на една от милион звезди е възможно да съществува цивилизация, която ние можем да открием.

Затова SETI, организация по търсене на извънземен живот, фактически се занимава с търсенето на игла в купа сено.

© SETI

© SETI

Следващият въпрос е: готово ли е човечеството за контакт с извънземен живот, пък бил той микроби или развита цивилизация?

Тук е необходимо да се отчита потенциалното взаимно внимание между двете цивилизации. Възможно ли е нашият свят с войните, политическата корупция, болестите и замърсената екология да повлияе негативно на по-малко увредения извънземен живот?

Замърсили сме практически всички източници на вода на Земята, а също така – почвата и атмосферата. Изглежда невероятно, че хората са способни да оцапат Космоса, но сега около Земята кръжат 500 000 отломки космически боклук.

През 1996 г. френски спътник бил ударен и повреден от отломки на френска ракета, която се взривила десетилетие преди това. През 2009 г. неработещ руски спътник се сблъскал с действащ американски такъв. В резултат се образували 2000 нови отломки.

През 2007 г. Китай провел изпитания на противоспътникови ракети и унищожил неактивен метеорологичен спътник, от което се образували още 3000 нови отломки. Над 20 000 са отломките, по-големи от футболна топка, а много от тях са толкова малки, че е невъзможно да се проследят.

Отчитайки подобно отношение към нашата собствена планета и космическото пространство около нея, вероятно е по-добре да стоим далечко от всякакви извънземни. Ситуацията може да се окаже много по-сериозна, ако извънземният живот, напротив, реши да оцапа нашия свят още повече.

На Земята често са възниквали случаи, когато инвазивни видове вече са разрушавали екосистемата. Извънземните от други светове крият същата опасност.

Нашето изследване на Космоса отчасти е мотивирано от търсенето на ресурси. Разумните извънземни може да имат същите мотиви. Ако ние ги открием тях, то по-разумно е да не привличаме внимание към себе си и към нашите ресурси.

В документалното предаване „Вселената със Стивън Хокинг“ на Discovery Хокинг говори за развити извънземни на големи кораби, които търсят планети за колонизация, за да получат ресурси.

„Просто трябва да погледнем себе си, за да разберем в какво може да се превърне разумният живот, и желанието да се срещнем с него ще изчезне.“ Световноизвестният учен сравнява извънземните с Колумб, чието пристигане в Америка е имало пагубни последствия за индианците.

Готови ли сме за това, или не, срещата с извънземния живот може да се случи във всеки момент. SETI извършва огромна работа по търсене на сигнали от чужди цивилизации от 1984 г. Пред марсохода Curiosity е била поставена задача не само да открие живи организми на Марс, но и да оцени годността на планетата за живот.

Много учени искат да открият извънземен живот в името на развитие на науката. Тази тема се засяга дори от религиозни организации. През 2008 г. главният астроном на Ватикана заяви, че вярата в извънземните не противоречи на вярата в Бога. Според Хосе Габриел Фунес, директор на Ватиканската обсерватория, обширността на Вселената прави възможно съществуването на живот извън пределите на Земята, дори на разумен живот.

Независимо от мнението на Ватикана и американските организации е сложно да се каже как различните страни ще реагират на доказателство за съществуването на извънземен живот.

Отчитайки жестоката история на човечеството, очаква ли ни перспективата за междупланетни войни? Встъпвайки в контакт с извънземни цивилизации, ще могат ли хората да удържат ситуацията под контрол? Или ще се сблъскаме с негативни последствия, преди да успеем да направим каквото и да е за тяхното предотвратяване?

Това бяха аргументите „против“. Утре ще се запознаем с аргументите „за“.

Категории на статиите:
Еврика!

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори