В орбита около Земята има огромно количество отпадъци, но те са трудни за забелязване.

Астронавтите от мисията „Артемида II“ завършиха своето историческо прелитане около Луната и направиха впечатляващи снимки, за да го докажат.

Докато любителите на космоса се наслаждават на кадрите на Луната и Земята, в интернет се появи един въпрос.

Защо на нито една от новите снимки не се вижда космически боклук?

Въпросът може да звучи странно, но е напълно разбираем.

В крайна сметка множество астрономи и изследователи непрекъснато алармират за експоненциално нарастващото количество отпадъци, които обикалят Земята.

При липсата на работещи решения нараства и притеснението от възможността за предизвикване на т.нар. „синдром на Кеслер“.

При такъв сценарий количеството космически боклук става толкова голямо, че сблъсъците са неизбежни.

Отломки, движещи се със скорост над 28 хил. км в час, се удрят една в друга, създавайки още по-малки парчета боклук.

Това от своя страна увеличава вероятността от подобни инциденти.

Всички тези отпадъци в орбита биха могли сериозно да затруднят изстрелването на нови сателити, изпращането на астронавти на мисии и дори да застрашат жителите на Земята.

Ако това замърсяване е толкова разпространено и тревожно, как екипажът на „Артемида II“ не е успял да го документира?

Технически погледнато, съществува малка вероятност астронавтите да направят перфектна снимка, която да покаже уязвимостта на ниската земна орбита.

Но като се вземат предвид логистичните предизвикателства, шансовете за такъв кадър са изключително ниски.

По-голямата част от космическия боклук е невидима за невъоръжено око

Особено при скоростите, с които се движат както отломките, така и астронавтите.

Освен милионите обекти с размер сантиметър или повече, около планетата кръжат и приблизително 130 милиона по-малки парчета отпадъци от сателити и ракети.

Височината варира. Но според Службата за орбитални отпадъци на НАСА най-голямата концентрация на космически боклук се намира между 750 и 1000 км над Земята.

Т.е. астронавтите от „Артемида II“ са били твърде заети в първите минути след изстрелването, за да правят снимки от „Орион“.

Само секунди по-късно е станало почти невъзможно да се заснемат каквито и да е различими орбитални отломки, да не говорим за цели сателити.

Представете си, че се опитвате да снимате камъче на магистралата от разстояние 15 километра.

Трудността е същата, и то без да се налага да пилотирате историческа космическа мисия.

Това не означава, че екипажът на „Артемида II“ не е имал пряк досег с космическия боклук.

Международната космическа станция често се сблъсква с миниатюрни отломки, но конструкцията на обитаемите модули гарантира, че те могат да издържат на удари от обекти с диаметър до един сантиметър.

Службата за орбитални отпадъци също така оценява вероятността за среща с по-голям обект като „незначителна“.

Космосът е невъобразимо огромен, но дори мащабите на Земята са трудни за възприемане

Все още има достатъчно „пространство за маневриране“ за „Артемида II“ и бъдещите екипажи на НАСА, особено с помощта на прецизни компютърни модели и технологии за проследяване на орбитални обекти.

Космическият боклук е сериозен проблем, но не е нещо, което трябва да ви кара да се притеснявате за безопасността на екипажа, нито пък да поставяте под съмнение последното пътуване на човечеството около Луната.