Не всички маймуни са станали хора по същата причина, по която не всички риби са излезли на сушата и са станали четириноги, не всички едноклетъчни са станали многоклетъчни, не всички животни са станали гръбначни, не всички архозаври са станали птици.
По същата причина, по която не всички цветя са станали маргаритки, не всички насекоми – мравки, не всички гъби – бели, и не всички вируси – вируси на грипа, обяснява руският биолог, палеонтолог и популяризатор на науката Александър Марков в книгата си „Еволюция на човека: маймуни, кости и гени“.
Според Марков въпросът най-често се задава във връзка с това, което се намира под властта на някое убеждение, че човекът е по-добре от животното, което трябва всеки ден с тежки усилия да си търси храна и/или да се спасява от хищници.
И все пак самият въпрос е поставен некоректно, тъй като, първо, смята се, че еволюцията има някаква цел, към която неизменно се стреми. Мнозина смятат, че еволюцията изобщо винаги е насочена от простото към сложното. Но това не е така.
Еволюционният прогрес (именно така в биологията се нарича движението от просто към сложно) протича далеч не с всички живи организми, а само с малка тяхна част. Множество същества и растения в хода на еволюцията, напротив – стават не по-сложни, а по-прости, и при това процъфтяват.
Но най-често историята на живота на нашата планета демонстрира такава картина, когато новият вид не е сменял стария, а просто се е добавял към него, допълвайки го. Например нашият вид – Homo sapiens – просто се е присъединил към приматите и другите маймуни, а не ги е подменил със себе си.
Втората заблуда произтича от първата – освен че хората често смятат, че еволюцията има някаква цел, също така са на мнение, че тази цел е „венецът на творението“, тоест човекът.
За тяхно нещастие биологията не е намерила потвърждение на тази самонадеяна позиция. Независимо че нашето генеалогично дърво, ако го проследим от едноклетъчните, има вид на напълно „прогресиращо“ към нас, същия този вид има то и при делфина, мечката или комара.
И мечката, и комарът, и китът, и котката – всички те са „венец на творението“ в тяхното родословие. А нашите генеалогични дървета съвпадат с всички тях и се разминават само в определени „клонки“ на развитието.
Разбира се, в сравнение с другите животни ние имаме по-развит мозък (макар и този въпрос да не е стопроцентов, тъй като някои животни, например сойките или катериците, силно ни превъзхождат по умение да запомнят точки от местности; мишката доста по-бързо от нас ще намери изход от лабиринта, а някои маймуни по-добре запомнят лица по снимки), и нашето общуване е най-сложно (реч).
Но тук е добре да си спомним, че всеки вид животни има някаква свой „трик“, всеки притежава някаква способност, която е развита при него по-добре, отколкото при всички останали.
Гепардът, както е известно, бяга най-бързо от всички зверове на планетата. „Докажете му, че да мислите и говорите е по-важно, отколкото да бягате бързо. Той не смята така. Той ще умре от глад, ако смени бързите крака с голям мозък“, пише Марков. Разбира се, за да се използва мозъкът за подобряване на живота, е необходима култура и дълга адаптация към нея (нашето детство и мъчителният процес на възпитание), а гепардът иска да яде сега.
Освен нас голям мозък имат и китообразните и слоновете, но и размерите им са доста по-големи от нашите, затова в процентно отношение техният мозък е по-малък от този на човека. Природата изобщо рядко е „създавала“ видове с такъв голям мозък като нас. Това е свързано на първо място с това, че притежаването на такъв орган е доста енергоемко – мозъкът има нужда от калории, не просто много, а гигантско количество.
Втори недостатък на големия мозък се явява трудното раждане. Именно затова до появата на медицината при нашите предци е имало толкова висока майчинска и детска смъртност при раждане. Във връзка с това децата на Homo sapiens се раждат в буквален смисъл недоносени и изискват дълъг период на грижи.
„А главното – както пише Марков – е множеството начини да си живееш прекрасно и без голям мозък, за което свидетелство е живата природа около нас.“ За да започне нашият мозък бързо да се увеличава по размери, е било необходимо стечение на някакви доста удачни обстоятелства. Какви именно – науката се опитва да разбере и до днес (макар да съществуват множество правдоподобни и известни хипотези).
Как стои въпросът с другите животни? Могат ли те в хода на еволюцията също да станат разумни? „Ако ние, хората, не им попречим, не ги изтребим и им позволим да еволюират спокойно, то това не е изключено“, отговаря Александър Марков.
Но работата е там, че еволюцията е процес невероятно бавен. Да забележиш някакви значими еволюционни крачки, например при маймуните (а не при колония бързо размножаващи се и „остаряващи“ бактерии), ще са необходими векове, че и хилядолетия наблюдения.
Ние сме започнали да наблюдаваме шимпанзето в естествените му условия едва преди няколко десетки години. Така че, ако шимпанзето „поумнява“, ние не виждаме това. Въпреки че, по думите му, ако сега цяла Африка стане непристъпен резерват, в който нищо човешко не пречи на приматите да се развиват, то потомците на днешните маймуни, от рода на горилите, бонобо или шимпанзе, напълно биха могли да станат разумни и с нищо да не ни отстъпват.
Разбира се, това вече няма да е Homo sapiens, а съвсем друг вид разумни същества, макар и произлезли от примати. Впрочем, за да го видим, ще се наложи да почакаме може би 10 милиона години, а може и 30.
