Забравете за „тапата“ и прочие извинения – за закъсненията са виновни преди всичко индивидуалните черти на личността.
Разбира се, всеки човек може понякога да закъснява, но някои правят това с безнадеждна редовност независимо от разнообразните наказания и глоби в работата.
Психолозите наричат такова поведение „грешно планиране“, а коригирането му е доста проблематично. Постоянните закъснения се отразяват както върху ефективността на работата, така и върху отношенията на околните към такъв човек. Притеснени от този проблем, учените от Нюйоркския университет се опитали да го разгледат от различни страни.
Като ефективна стратегия за спазването на необходимите срокове се смята оценката на времето въз основа на миналия опит, а също разделянето на задачите на по-малки етапи. Изследването на учените от университета на Сан Диего твърди, че за постоянните закъснения може да са виновни индивидуалните черти на характера.
Изследователите анализирали поведението на 181 работници от Нюйоркския метрополитен и изяснили, че тези, които предпочитали да правят няколко неща едновременно, доста по-често пристигали на работа със закъснение.
По-рано учените изследвали поведението на 194 студенти и извели два психологически типа. Типът А са хора, които живеят на бързи обороти и са ориентирани към постигане на успехи, а типът Б са по-бавни и често закъсняват.
Наред с останалото студентите трябвало да оценят кога според техните усещания е изминала минута. Типът А оценявали минутата средно на 58 секунди, а типът Б – на 77 секунди, демонстрирайки нарушения във възприятието на времето.
Хроничните закъснения също може да са признак на проблеми със здравето – синдром на дефицит на внимание и хиперактивност, депресия, обсесивно компулсивно разстройство и умерени когнитивни нарушения.
