Докато хората мигрират по земното кълбо, откриват земеделието, развиват промишлеността и посещават Луната, шимпанзетата – нашите най-близки живи роднини – остават по дърветата, ядат плодове и ловуват.
Съвременните шимпанзета съществуват на Земята по-дълго от съвременните хора (около 1 милион години в сравнение с 300 000 за Homo sapiens, според последни оценки), но ние сме били на отделни еволюционни пътища за 6 или 7 милиона години.
Ако мислим за шимпанзета като за нашите братовчеди, нашият последен общ прародител е като велика пра-прабаба със само двама живи потомци.
Но защо едното от нейните еволюционни поколения продължава напред и постига толкова много повече от другото?
„Причината, поради която другите примати не се развиват в хора е, че се справят добре такива, каквито са“, казва Бриана Побинер, палеоантрополог от Института Смитсониън във Вашингтон. Всички живеещи днес примати, включително планинските горили в Уганда, ревящите маймуните в Америка и лемурите в Мадагаскар, са доказали, че могат да процъфтяват в естествените си местообитания.
„Еволюцията не е прогресия“, казва Лин Исбъл, професор по антропология в Калифорнийския университет, „Дейвис“.
„Става въпрос за това колко добре организмите се вписват в сегашната си среда.“
В очите на учените, които изучават еволюцията, хората не са „по-еволюирали“ от другите примати и ние със сигурност не сме спечелили така наречената еволюционна игра. Докато екстремната приспособимост позволява на хората да манипулират много различни среди, за да посрещнат нуждите си, тази способност не е достатъчна, за да ги постави на върха на еволюционната стълба.
Вземете, например, мравките. „Мравките са толкова успешни или дори по-успешни от хората в много области“, казва Исбел. „Има толкова много повече мравки по света, отколкото хора, и те са добре адаптирани към местата, където живеят.“
Макар мравките да не са разработили писменост, (въпреки че са открили земеделието много преди хората да са съществували), те са изключително успешни насекоми. Те просто не са най-добри във всички неща, за които хората обичат да се грижат, а това са нещата, в които хората превъзхождат.
„Нашето разбиране е, че най-силният или най-бързият е и най-приспособим, но всичко, което наистина трябва да направите, за да спечелите еволюционната игра, е да оцелеете и да се възпроизвеждате ”, каза Побинер.
Отделянето на нашите предци от шимпанзета е добър пример. Макар че нямаме пълни фосилни данни за най-древните хора или шимпанзетата, учените са съчетали изкопаеми доказателства с генетични и поведенчески улики, събрани от живите примати, за да научат за изчезналите древни видове, чиито потомци са станали хора и шимпанзета.
„Ние не разполагаме с останки от най-древните предшественици, но и не съм сигурна дали бихме могли да ги поставим в човешката линия на еволюция, ако ги намерим“, казва Исбел. Учените смятат, че това същество е приличало повече на шимпанзе, отколкото на човек, и вероятно е прекарвало по-голямата част от времето си по дърветата в горите, достатъчно гъсти, за да може да се движи от дърво до дърво, без да докосва земята, пояснява Исбел.
Учените смятат, че древните хора са започнали да се отличават от древните шимпанзета, когато са започнали да прекарват повече време на земята. Може би нашите предци са търсили храна, докато са изследвали нови местообитания, каза Исбел.
„Най-ранните ни предци, които се отклоняват от нашия общ прародител с шимпанзета, са умеели да се катерят по дърветата и да ходят по земята“, казва Исбел. Относително по-скоро, може би преди 3 милиона години – краката на тези предци започват да растат по-дълги и големите им пръсти се обръщат напред, което им позволява да станат предимно пътешественици и да търсят непрекъснато нови местообитания с повече храна.
„Някои разлики в избора на местообитания вероятно са били първата по-значима промяна в поведението,“ каза Исбел. „За да се случи изправянето на два крака и ходенето с тях,, нашите предци са се движели в местообитания, които нямат затворени навеси. Те е трябвало да пътуват повече по земята на места, където дърветата са били по-малко разпространени.“
Останалото е човешка еволюционна история. Що се отнася до шимпанзетата, само защото са останали на дърветата, това не означава, че са спрели да се развиват. Генетичен анализ, публикуван през 2010 г., предполага, че техните предци са се разделили от предшествениците преди 930 000 години и че предците на три живеещи и днес подвида се отделят преди 460 000 години. Основните видове шимпанзета се разделят само преди 93 000 години.
„Те очевидно вършат добра работа, именно когато са шимпанзета“, казва Побинер. „Те са все още тук и ако ние не унищожаваме техните местообитания, те вероятно ще останат тук в продължение на още много години“, заключава той.
