Заснеха нишки плазма на Слънцето с дебелина около 200 км

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Ивайло Красимиров

Слънцето като всички звезди е подвижна маса от супер горещи заредени частици, наречени плазма. Но това не е най-благоприятното състояние за да бъде изучавано от хора, заради неговата изключителна топлина и яркост.

Докато учените разработват техники, за да видят Слънцето с все по-висока и по-висока разделителна способност, те се питат дали ще стигнат до един момент, в който ще видят сложната структура на слънцето, която ще се разпадне до каша от заредени частици.

Според нови изследвания, учените все още не могат да стигнат до там. До момента изследователите са получили изображения с най-висока разделителна способност на слънчевата корона или външната атмосфера, като са използвали коронарния телескоп и фотоапарат с висока резолюция на НАСА – Hi-C.

В тези изображения учените са успели да идентифицират нишки от плазма с дебелина само от 200 километра, според изявление на НАСА. (Това звучи като голяма дебелина, но не забравяйте, че Слънцето е на около 1,4 милиона км от Земята.

Hi-C събира данни по време на полети над Земята. Новото проучване се базира на полет, извършен на 29 май 2018 г. на борда на сондажна ракета Black Brant IX, изстреляна от ракетния комплекс White Sands в Ню Мексико. Мисията е третият полет на космическия телескоп, последва разгръщането му, по време на което обаче затворът на камерата не се отвори.

На третия опит телескопът все пак събра около 5,5 минути данни по време на полета си през 2018 година. Тези данни се фокусират върху петно на слънцето, наречено Active Region 12712. В този регион учените видяха редица различни видове структури, включително ниско-емисионни контури, големи снопчета и отворени вентилаторни контури.

Изследователите твърдят, че дисплеят подкрепя научната стойност на разработването на инструменти, които да предлагат толкова подробни изображения на короната за по-дълги периоди от време, както правят слънчевите обсерватории.

Изследването е описано в статия публикувана в Astrophysical Journal.

Категории на статиите:
Слънчева система

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори