Тъмното като черно кадифе небе на ясна януарски нощ изведнъж се запалва от преливащи се една в друг сини и зелени светлини. Тук-там засияват розови и червени отблясъци.
Танцуващо буквално като пламък, полярното сияние е завладяващо и завинаги запомнящо се.
Легендите
От древни времена полярното сияние се свързва с различни тайнствени и мистични събития. Едни народи смятали, че появата на вълшебния огън носи щастие, тъй като боговете в този ден празнуват, значи от тях може да се очаква благосклонност.
Други – обратното, смятали, че Богът на огъня се е разгневил и сега от него може да се очакват всякакви неприятности, затова били на мнение, че колкото по-малко се използва огън в това време, толкова по-добре.
Митовете на скандинавците
Легендите на норвежците често споменават полярното сияние, разказвайки за сияещ мост, който периодично се появява на небосвода, за да могат боговете да се спуснат на земята.
Едни истории смятали лъчите на полярното сияние като огньове в ръцете на валкириите, чиито доспехи са излъскани до блясък толкова, че на небесата възниква чудно сияние. Други разказвали, че играта на огньовете е танц на душите на починали момичета.
В разказите на древните финландци също може да се срещне описание на удивителното явление. Те рисуват полярното сияние като горящ огън в реката, която отделя царството на мъртвите от царството на живите.
Версията на ескимосите
Северноамериканските ескимоси и до днес вярват, че свирване може да накара небосвода да заиграе в разноцветни огньове, а плясването с ръце – незабавно да ги угаси. Други митове твърдят, че играта на светлината се предизвиква от духове, играещи футбол с череп от морж.
Ескимсите от Аляска твърдят, че северното сияние вещае беда. Преди да излязат на улицата, в стари времена те никога не забравяли да вземат оръжие за защита. Много представители на тази народност вярвали, че ако дълго наблюдават играещите огньове, може да полудеят.
Връзката с драконите
Има основания да се смята, че именно благодарение на това природно явление са възникнали митовете за драконите. Много съвременни учени смятат, че обраслата с легенди битка на свети Георги, който покровителства всички англичани, е свързана не с ужасен змей, а именно с полярното сияние.
Какво е полярното сияние?
И така – какво е полярното сияние, което дава воля на въображението на народностите, живеещи в най-студените места на нашата планета – около Северния и Южния полюс?
Загадката на тайнствените огньове е разгадана от Михаил Ломоносов, който предположил, че в дадения случай е виновно електричеството. За да докаже тази теория, през колби, предварително запълнени с различни газове, бил пуснат ток. В резултат всяка колба засиявала със собствен неповторим и уникален цвят.
Схема на земната магнитосфера.
Ако се опитаме да обясним полярното сияние, без да задълбаваме, то можем да кажем, че изхвърлените от Слънцето заредени частици карат въздуха на нашата планета да прелива в завладяващи огньове.
Нашето светило представлява огромна нагорещена газова топка, която се състои от атоми хелий и водород, състоящи се от протони (заряд +) и електрони (заряд –). След взрив на Слънцето в Космоса попада огромно количество частици, притежаващи електрически заряд, които с огромна скорост (приблизително 960 км/с) се носят във всички посоки, включително и към нашата планета, образувайки явление, наречено слънчев вятър, и достигат Земята след 2-3 дни.
Нашата планета е гигантски магнит за тези частици, който образува магнитно поле от токовете, възникващи поради въртенето на ядрото на Земята, в чиято основа е желязо.
С магнитното притегляне нашата планета „улавя“ прелитащия покрай нея слънчев вятър и по силовите линии на магнитното поле го изпраща към полюсите – Северен и Южен, около които се намират магнитните полюси.
Асиметрия на сиянията.
Попадайки в района на действие на магнитните полюси, слънчевите частици моментално се привличат към тях и от сблъсъка на слънчевия вятър с атмосферата се появява енергия, преобразуваща се в светлина – именно тя образува северното сияние.
- Възбудените атоми се успокояват и започват да излъчват светлинен фотон;
- Ако азотът, сблъскващ се със слънчевите частици, губи електрони, то неговите електрони светят в син и лилав цвят.
- Ако електронът остане с молекулите на азота, се появяват лъчи с червени тонове;
- Когато слънчевият вятър взаимодейства с кислорода, електрон не изчезва, но самият той започва да изпуска лъчи със зелен и червен цвят.
Как изглежда природното явление?
Полярно сияние може да се види в ясна, мразовита нощ, при непълна луна, желателно далече от града (за да не пречат градските светлини на зрелището).
Полярното сияние се появява основно от октомври до януари, възниква на височина от 80 до 1000 км над морското равнище и може да продължи от един час до цяло денонощие.
Колкото по-агресивно се държи нашето светило, колкото повече взривове на него има, толкова по-дълго продължава полярното сияние на Земята. Най-красивите картини на това явление може да се видят веднъж на единадесет години (което е цикълът на слънчевата активност).
Северното сияние по нещо напомня залез (само нощем), но може да се въплъщава във вид на спирали и дъги. Ширината на тези ленти може да превишава 160 км, а дължината – 1500 км.
Полярно сияние в режим на реално време.
Самият цвят на полярното сияние зависи много не се само от това, с какъв газ е влязъл във взаимодействие слънчевият вятър, но и от височината, на която се е случило това. Тоест, ако газовете от земната атмосфера са се сблъскали на височина над 150 км, цветът на сиянието ще бъде червен, от 120 до 150 км полярното сияние ще се окаже с жълто-зелени тонове и под 120 км то е лилаво-синьо. Най-често полярното сияние е с бледозелен цвят.
Кадри, получени от Космоса, потвърдили версията на учените, че полярното сияние от южната страна на земното кълбо почти огледално изобразяват същото явление, но от противоположната страна.
Те представляват пръстен с диаметър 4000 км, което опасва полюсите на Земята.
Полярно сияние може да се види и на други планети от Слънчевата система – например на Юпитер и Сатурн.
