Земетресението от 2011 г. е изместило Япония с 2.4 метра на изток

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Ивайло Красимиров

През 2011 г. земетресение с магнитуд 9.0 по Рихтер избухна до крайбрежието на Тохоку, Япония, като предизвика масивно цунами и уби повече от 15 000 души.

Все още се изучават глобалните ефекти от земетресението в Тохоку, което сега се смята за четвъртото най-силно от началото на записване на земетресенията през 1900 година.

Учените са изчислили, че земетресението е тласнало главния остров на Япония с 2,4 метра на изток, изместило е Земята с около 25 см от оста й и е съкратило деня с няколко милионни от секундата, съобщават от НАСА.

Но за Арата Киока, геолог от Университета в Инсбрук, Австрия, най-интересните и загадъчни ефекти от земетресението не могат да се видят със сателит, а могат да се измерят само в най-дълбоките пропасти на земните океани.

В ново проучване, публикувано на 7 февруари в списание Scientific Reports, Киока и колегите му описват посещението си в Японския разлом – зона на субдукция (където една тектонична плоча се гмурка под друга) в Тихия океан, където дълбочината е повече от 8000 м. в най-дълбоката й точка, за да определят колко органична материя е била изхвърлена там от земетресението.

Екипът установява, че приблизително 1 милион тона въглерод са били изхвърлени в пукнатината на океанското дъно след земетресението в Тохоку и последващите вторични трусове.

„Това беше много повече, отколкото очаквахме“, казва Киока пред Live Science.

Японският разлом е част от зоната Хадал (на името на Хадес, гръцкият бог на подземния свят), която включва места, намиращи се на повече от 6 километра под повърхността на океана.

„Зоната Хадал заема само 2% от общата повърхност на морското дъно“, казва Киока , „ … Но вероятно е по-малко проучена от Луната или Марс“.

В серия от мисии, финансирани от няколко международни научни институции, Киока и неговите колеги пътуват през Японския разлом шест пъти между 2012 и 2016 г. По време на тези експедиции, екипът използва две различни сонарни системи, за да създаде карта с висока резолюция на дълбочините на разлома. Това им позволява да преценят колко нови седименти са били добавени към дъното на разлома с течение на времето.

За да види как химичното съдържание на тази утайка се е променило след земетресението през 2011 г., екипът взима няколко проби от дъното на разлома. В тръби с дължина до 10 метра, всяка от пробите представлява нещо като геоложка торта, която показва как всякакъв вид материя от сушата и морето се натрупва в дъното на разлома.

Изследователите откриват, че няколко метра утайка са били изхвърлени в разлома през 2011 г., обяснява Киока. Когато екипът анализирал тези проби от седименти в лаборатория в Германия, учените успяват да изчислят количеството въглерод във всяка проба. Така стигат до извода, че общото количество въглерод, добавено в целия разлом, е до един милион тона.

Това е огромно количество въглерод. За сравнение, годишно около 4 милиона тона въглерод се отвеждат в морето от Хималаите през реките Ганг-Брахмапутра, пишат в проучването си Киока и неговите колеги. За една четвърт от това количество, което се оказва в Японския разлом на дъното на Тихия океан, причината е сеизмично събитие. Учените подчертават, че земетресенията въздействат на  глобалния въглероден цикъл.

Как точно въглеродът, изхвърлен в най-дълбоките места на Земята, въздейства върху общия въглероден цикъл, все още не е ясно. Въпреки това, зони на субдукция като Японския разлом могат да дадат на въглеродните седименти относително бърз път към вътрешността на Земята, след което в крайна сметка могат да бъдат освободени в атмосферата като въглероден двуокис по време на вулканични изригвания.

Необходими са по-нататъшни проучвания, а планираната експедиция за 2020 г. за събиране на още проби от разлома, се очаква да даде някои подробности за геоложката история на Земята отпреди стотици или дори хиляди години.

Така и така си тук …

… искаме да те помолим за услуга. Ние сме малка независима редакция, което значи, че сами си решаваме какво да правим и за какво да пишем. Нямаме абсолютно никакви зависимости към рекламодатели, собствениците ни не са милионери, нямаме никакви взаимоотношения с политици или пък бизнесмени. Никой не редактира редактора. Никой не „насочва“ мнението ни. Затова ти можеш да ни подкрепиш. Ако ни четеш редовно и смяташ, че статиите, които качваме са полезни, интересни или забавни, може да натиснеш бутона по – долу и да дариш сума по свое усмотрение.




Категории на статиите:
Явления

Коментарите са затворени.

Мегавселена