Връщайки се милиони години в историята на Земята, магнитното поле на нашата планета често се е движило по странни начини. Магнитният северен полюс не само се е скитал на север, но е разменял местата си с южния магнитен полюс и е пребивавал в Антарктика.
Връщайки се назад с милиони години, откриваме модел на смяна на местата на магнитните полюси, като понякога това е ставало в сравнително бърза последователност.
В този смисъл, нашият текущ период на позициониране на полюсите е необичайно дълъг, като последното обръщане се е случило преди близо 800 000 години. Но днес магнитното поле е станало значително по-слабо, откакто хората започват да го измерват преди повече от сто години.
Полюсите се движат по-малко, а се появява и район на още по-драматично отслабване в южната част на Атлантическия океан. Възможно ли е това да е знак, че се приближаваме към нова размяна на местата на магнитните полюси?
Вероятно не, твърди ново изследване, публикувано със заглавие, „Магнитното поле на Земята вероятно не е обратимо“. В него международен екип от изследователи реконструира историята на някои минали изкривявания и размени на местата на магнитните полюси и твърди, че това, което се случва сега, не прилича на предишните събития.
Но, както споменахме по-горе, магнитното поле на Земята не е напълно еднородно; то променя местоположението си и може да развие райони, където е по-слабо от други. За да получат по-пълна картина, изследователите определят данни за силата и ориентацията на магнитното поле по целия свят. След това ги включват в глобален модел, с който правят оценка на силата на цялото магнитно поле в периода на две смени на местата на полюсите.
Периодът обхваща време между 30 000 и 50 000 години. Споменахме по-рано, че магнитното поле е имало една и съща ориентация през последните близо 800 000 години, така че извадката би трябвало да изглеждала като доста скучен период.
Но реалността е друга и показва, че магнитното поле на Земята е имало ориентация като днешната през по-голямата част от времето. Преди около 41 000 години се случва нещо, наречено събитие Лашам, където полюсите на полето се обръщат само за около 500 години (затова не се брои за истинско обръщане, а за аномалия). Тогава полюсите са се изместили драматично, след което са се върнали по-близо до географските полюси.
В нито едно от тези събития, магнитното поле не е изглеждало така, както изглежда днес. Вместо да имаме относително силни полюси (както сега), магнитното поле като цяло е било сравнително слабо. И вместо да имаме единична зона на отслабване, както е в момента, е имало множество области по света, включително в близост до екватора, където местното магнитно поле се е обърнало малко преди магнитното поле на цялата планета да се обърне. През това време повишеното присъствие на някои специфични атомни изотопи показва, че отслабеното магнитно поле е позволявало повече космически лъчи да достигнат повърхността на планетата.
Моделът на учените разчита на реконструиране на глобалните магнитни полета за десетки милиони години назад. Това става чрез анализи на състава на скалите. Всеки път, когато се образува скала – например от отлагания на утайки или вулканични изригвания – магнитното поле на Земята влияе върху това как малки частици от магнитни материали се нареждат в новообразуваната скала. Това се нарича магнитен подпис в скалата, който можем да четем днес и е възможно да разберем какво е било магнитното поле на Земята в далечното минало.
Този модел е идентифицирал няколко пъти, когато магнитното поле в далечното минало е приличало много на сегашното, но тогава не се е случило никакво обръщане на местата на полюсите.
Тези периоди са били преди 48 500 и 46 300 години. И в двата случая в Южното полукълбо е имало област с нисък интензитет на магнитното поле; в един случай той е бил центриран над южната част на Атлантическия океан, а в другият е бил само на запад, над Южна Америка.
Най-малко през един от тези периоди се забелязва повишено производство на някои специфични изотопи, дължащо се на отслабеното магнитно поле. Според авторите, това са истинските аналози на сегашната ситуация и те се решават без „голям флип“, т.е. без размяна на местата на северния и южния магнитен полюс на Земята.
„Ние заключаваме, че за да се случат екскурзии на полюсите“, пишат те, „е необходимо отслабване на полето в по-голямата част от земното кълбо, което се разпространява от множество източници, а не просто локализирано отслабване, подобно на аномалията в южния Атлантик“.
И това е сравнително добра новина, защото евентуалната размяна на местата на полюсите няма просто да направи безброй компаси неверни и остарели, но увеличените космически лъчи, допуснати в атмосферата от отслабено магнитно поле, ще причинят сериозни проблеми. Това е така, защото в допълнение към създаването на нови изотопи, този вид радиация може да увреди ДНК и би натоварил живота на Земята с много висок процент мутации.
По-малко успокояващ обаче е фактът, че изследователите идентифицират няколко допълнителни периода, в които производството на тези изотопи се увеличава, без да се случва нещо очевидно с магнитното поле.
Съществуват очевидно някои неща, за които все още не знаем нито как са се случили, нито как трябва да се справим с тях, пише изданието Ars Technica.
