От 23 декември нашата планета е подложена на влиянието на голяма коронална дупка.

Вследствие на въртенето на Слънцето, тя се е позиционирала в централната част на слънчевия диск и сега е насочена директно към Земята.

Още през нощта беше регистрирана първата кратка магнитна буря от слабо ниво G1.

Короналната дупка представлява област в слънчевата корона, където магнитните силови линии са отворени, позволявайки на плазмата свободно да изтича в Космоса.

Такива дупки често се формират в близост до слънчевия екватор и когато Слънцето ги насочи към Земята, до нас достига поток от бърз слънчев вятър.

Точно това се случва и в момента. В центъра на слънчевия диск се наблюдава голяма коронална дупка, която обхваща южното и частично северното полукълбо.

Потокът слънчев вятър от нея достигна Земята по-рано от очакваното и вече се е ускорил до 700–750 км/с, което е приблизително два пъти над нормалните стойности.

Това означава, че геомагнитната обстановка през 23 и 24 декември ще бъде нестабилна.

Възможни са повтарящи се слаби и умерени магнитни бури, като в отделни моменти те могат да достигнат ниво G2.

Развитието на събитията ще зависи от това от кои точно участъци на короналната дупка ще пристигат потоците плазма и как ще се държи междупланетното магнитно поле.

Въпреки това, няма причина да се очакват екстремни явления.

Короналните дупки рядко предизвикват силни магнитни бури, освен ако не са подкрепени от слънчеви изригвания и изхвърляния на коронална маса.

Към момента активността на слънчевите изригвания остава ниска, въпреки нарастващия брой слънчеви петна.

До средата на седмицата на Земята се очаква умерено променена геомагнитна обстановка, с краткотрайни бури и повишена вероятност за полярни сияния на високите географски ширини, съобщават от НАСА.