Образци от Луната, доставени на Земята от експедициите „Аполо“, съдържат атоми „междузвездно“ желязо-60, което говори, че преди около два милиона години нашата планета е преживяла взрив на свръхнова, става ясно от статия, публикувана в сп. Physical Review Letters.
„Изблиците космическо лъчение могат да влияят на формирането на облаци в атмосферата на Земята и да понижат температурата. Ако нашата Земя действително е преживяла взрив на свръхнова по това време, то този спад трябва да се е отразил в нейната климатична история, което се е и случило – започнал е ледников период, който е дал началото на последните фази от нашата еволюция.
Може да се каже, че свръхновите са повлияли и на живота на човечеството“, казва Гюнтер Коршинек от Технологичния университет на Мюнхен.
Коршинек и колегите му неочаквано открили следи от свръхнова, „бомбардирала“ Земята и Луната преди около 1,7-2,6 милиона години, като изучавали образците от луната, доставени от „Аполо 12“ и „Аполо 16“.
Както обясняват учените, съществува цяла редица живеещи кратко и изключително редки изотопи на различни елементи, които могат да възникват в хода на термоядрена реакция в изключително специфични условия, като взрив на свръхнова или в хода на процеси в ядрото и във външните обвивки на умиращи червени гиганти.
Сред тези елементи е желязо-60 – изотоп със сравнително кратък по космически мерки период на полуразпад, който е 2,6 милиона години. Ядрото на този изотоп се образува само при взрив на свръхнови и в ядрата на червени гиганти, което позволява той да се използва в качеството на индикатор на това, че в една или друга част на галактиката е настъпил взрив на свръхнова.
Поради краткия период на полуразпад на желязо-60 се смяташе, че този изотоп липсва на Земята по принцип.
През 2004 година екипът на Коршинек е открил следи от желязо-60 на дъното на Тихия океан, но не всички учени повярвали в достоверността на тези данни поради изключително малкия дял на този изотоп в морските породи. Според опонентите на Коршинек желязо-60 би могло да се роди на повърхността на железни метеорити в резултат на бомбардировка на по-стабилни изотопи на този метал от космически лъчи.
Поради тази причина в последните 10 години учените търсили нови доводи в полза на това, че свръхновите действително са бомбардирали Земята.
Както се оказало, следи от свръхнова можело да се намерят не само на Земята, но и на Луната – всички изучени от авторите на статията образци съдържали сравнително голямо количество желязо-60, както и друг „космически“ изотоп – манган-53, със сходен период на полуразпад – 3,7 милиона години. Според учените манган-53 се ражда само при взрив на свърхнови.
Това говори, че желязото в лунните камъни и различните метеорити, паднали на Земята, действително е възникнало в недрата на свръхнови, а не в резултат на активност на космически лъчи или изхвърляне на обвивките на червен гигант.
Коршинек и колегите му са изяснили кога и къде се е случил този взрив. Според изчисленията на учените катаклизмът е протекъл преди около 1,7-2,6 милиона години на 300 светлинни години от Земята. Взрив на такова разстояние не е бил смъртоносен за живота на повърхността на планетата, но може да е повлиял на нейния климат и по този начин да е променил хода на еволюцията на много видове на Земята.
