Земята ще си хване нова мини луна, тази обаче е доста странна

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© NASA
Ивайло Красимиров

Всички познаваме и обичаме нашата Луна. Тя е постоянен спътник на Земята в продължение на милиарди години. Но това не е единственият ни спътник.

От време на време по-малък обект временно се улавя в орбитата на нашата планета, остава за кратък период от време – няколко месеца или години – преди да бъде изхвърлен обратно в космоса.

Наричаме тези обекти мини луни и макар да направихме няколко предварителни засичания на такива временно уловени астероиди, само два са били потвърдени временни спътници на Земята – през 2006 г. RH120, който е останал през 2006 и 2007 и 2020 CD3, в орбита на Земята от 2018 до 2020.

Сега астрономите са забелязали нов обект, наречен 2020 SO, по входяща траектория, която вероятно ще го изпрати към земната гравитация. Според изчисленията, това е обект, който пристига в земна орбита през октомври 2020 г., и ще остане до май 2021 г., когато ще замине отново.

Според астрономите, траекторията на обекта предполага, че ще влезе и излезе в орбита около Земята през две от точките на Лагранж , гравитационно стабилни точки, създадени от гравитационното взаимодействие на Земята със Слънцето.

Това събитие е изключително забележително само по себе си – но има и още нещо. Земната орбита и ниската скорост на 2020 SO предполагат, че всъщност това не е астероид; а неговите характеристики, според експерти, са по-съвместими с нещо, създадено от човека.

2020 SO е класифициран като астероид клас „Аполо“ в базата данни с малки тела на JPL – клас астероиди, чиито пътища пресичат земната орбита. Този клас астероиди често има срещи в близост до Земята. Но има няколко улики, че 2020 SO не е като другите.

Обектът е на орбита, която е само малко, в продължение на една година съвпадаща с тази на Земята. В същото време има много нисък наклон по отношение на земната орбита; тоест не е наклонена спрямо земната орбита, а се движи по същия орбитален път.

Eксцентричността му – отклонението на формата на орбитата му от перфектен кръг – е малко по-висока от тази на Земята. А скоростта му е много, много по-ниска от скоростта на астероид от клас „Аполо“.

Космическият археолог Алис Горман от университета Флиндърс в Австралия казва: „Това, което виждам е, че просто се движи твърде бавно, което отразява първоначалната му скорост.“

Обекти, които са дошли от Луната, също имат по-ниска скорост от астероидите, отбеляза Горман, но 2020 SO е дори по-бавен от лунните скали.

Всичко това сочи към обект, който най-вероятно е космически боклук; по-специално, според Пол Чодас от JPL, изхвърлена част от ракетата Кентавър, която изстреля експериментален полезен товар, наречен Surveyor 2 на Луната през септември 1966 г.

Астероид # 2020SO е заподозрян, че е ракетен усилвател на Surveyor 2, изстрелян на 20 септември 1966 г. Подобната на Земята орбита и ниската относителна скорост предполагат възможен обект, създаден от човека.

Ракетите за многократно използване са съвсем скорошно изобретение. Широко използваното решение от десетилетия беше изстрелването на многостепенни ракети, проектирани да се разпаднат. Част от тях се връща на Земята за повторна употреба; останалото от ракетата, транспортираща полезния товар, се изхвърля в космоса, след като нейната работа приключи. Тези изхвърлени части представляват космически боклуци. И според Горман те могат изненадващо лесно да се загубят.

„В космическата среда има толкова много фактори, като гравитационните фактори и други неща, които влияят на движението, че понякога то може да бъде доста непредсказуемо“, казва тя.

„Трябва да бъдат следени непрекъснато, иначе просто може да ги изгубим наистина лесно. И ако направят нещо непредсказуемо то ще изглежда и като необяснимо. Изумително е колко голям е броят на нещата, които са изчезнали.“

Очакваният размер на 2020 SO съответства на характеристиките на степен от ракетата Кентавър от 60-те години. Според базата данни CNEOS на НАСА обектът е с дължина между 6,4 и 14 метра.

Астероидите се откриват в небето като движещи се ярки обекти – точка в тъмнината. От това движение може да се определи скоростта и орбитата им и да се направи оценка на размера, но е невъзможно да се определи форма или състав без по-подробни наблюдения.

2020 SO трябва да направи две близки прелитания на Земята. На 1 декември 2020 г. обектът ще премине на разстояние от около 50 000 километра. Около 2 февруари 2021 г. той ще прелети на 220 000 километра от Земята.

Нито едното, нито другото не е достатъчно близо, за да влезе в земната атмосфера – обектът не представлява абсолютно никаква опасност. Но тези разстояния, особено при ниски скорости, може да са достатъчни, за да го проучим по-отблизо и да установим какво представлява 2020 SO.

Може да успеем да различим груба форма. Спектроскопията може да помогне да се определи дали обектът е боядисан. А колко светлина отразява, може дори да предостави информация, която да помогне за планирането на дългосрочни космически мисии.

Ако 2020 SO е предполаганата степен от Кентавър от 1966 г., той е излязъл в космоса преди 54 години – създаден от човека обект, издържащ в космоса през всички тези десетилетия.

„Би било интересно да се направи някаква отражателна спектроскопия, която да покаже колко грапави са повърхностите, доколко са разрушени от бомбардиране от прах и микро метеорити“, казва Горман.

„Това е човешки материал, който е излязъл в различна част от космоса. Така че, би било интересно да го сравним с резултатите, които получаваме от неща в ниска околоземна орбита, които вече са много.“

И, разбира се, независимо дали е ракетна степен или не, свойствата на SO 2020 могат да ни помогнат да идентифицираме други близки до Земята обекти в бъдеще. Ако е създаден от човека, това означава, че следващия път, когато видим обект със сходни свойства, имаме малко повече информация в подкрепа на антропогенен произход.

Ако това обаче е астероид, това означава, че имаме наистина странна скала, демонстрираща, че астероидите могат да се движат наистина неочаквано и странно.

Така че, каквото и да представлява тайнственият обект SO 2020, той ще позволи да научим много нови неща.

Категории на статиите:
Орбита

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори