Жертвите на анаконди не умират от задушаване, а поради това, че кръвообращението им се нарушава под действието на железните обятия на влечугите, изяснили са биолози, публикували статия в сп. Journal of Experimental Biology.
„Когато наблюдавате жертвата на боата, ви се струва, че животното трескаво се опитва да поеме въздух. Но моят колега Дейвид Харди още през 1994 година е забелязал, че животните умират прекалено бързо, което не би трябвало да се случва, ако умират от задушаване.
Той смяташе, че причината за смъртта може да е спиране на кръвообращението или сърдечен пристъп“, разказва Скот Бобак (Scott Boback) от колежа Дикинсън (САЩ).
Както отбелязва ученият, малцина от колегите им повярвали в тази хипотеза, още повече че ученият нямал свидетелства в полза на подобен механизъм за умъртвяване на жертвите. Тази година Бобак и колегите му решили да проверят какво се случва в действителност, като проследили как гладни боа изяждали мишки към които били включени датчици за пулс и кръвно налягане.
Както подчертават учените, те въвеждали в телата на гризачите летална доза анестетици, преди да нахранят с тях влечугите, за да минимизират страданията им и да избегнат обвинения в жестокост към животните.
Експериментът потвърдил теорията на Харди – буквално няколко секунди след като мишката попаднела в обятията на змията, кръвотокът към ключови органи – мозък, бял и черен дроб – изцяло спирал. Няколко мига по-късно сърцето спирало и животното умирало.
„Спомням си, че всички ние и нашите студенти, които се намираха в този момент в лабораторията, не можехме да повярваме, че това се случва толкова бързо. Ние видяхме, че артериалното налягане рязко спада, венозното се качва точно в момента, когато змията започва да стиска гризача“, продължава биологът.
Според него подобна техника за задушаване се е развила сред влечугите по две причини. Първо, тя им помага да икономисват енергия, тъй като жертвата умира много по-бързо, и второ, позволява на змиите да ловят дори по-големи животни от самите тях.
