При изследване на прочутата ледена мумия Йоци, открита в Алпите, учени са намерили бактерии, гъбички и дрожди. Някои от тези организми изглежда са все още живи, въпреки че са прекарали над пет хилядолетия в леда.

Мумията на Йоци е намерена през 1991 г. в Йотцалските Алпи

Първоначално туристите, които се натъкват на тялото, смятат, че то принадлежи на скоро загинал алпинист.

Последвалите анализи обаче разкриват, че човекът е починал преди около 5300 години. Ниските температури и сухите условия са запазили голяма част от тялото му, включително кожата, органите, мускулите и дори татуировките.

В ново проучване учените са анализирали кожни проби, фрагменти от тъкани и разтопена вода, събрани от Йоци. Целта им е била да документират микробната общност, която обитава мумията.

Резултатите предоставят ценна информация за гъбичките и бактериите, които някога са населявали кожата, храносмилателната система и други части на тялото му.

Екипът установява, че някои части от микробиома на Йоци наподобяват микробни общности, идентифицирани и в други древни човешки останки. Тези микроорганизми се срещат рядко при хората, живеещи в съвременните индустриализирани общества.

Едно от най-впечатляващите открития е наличието на няколко вида дрожди, адаптирани към студ, по-специално Phenoliferia, Glaciozyma, Goffeauzyma и Mrakia.

Според водещия автор на изследването Мохамед Сархан, някои от тези дрожди изглежда са останали живи дори след повече от пет хилядолетия в замразено състояние.

„Ние реално отгледахме тези дрожди в лаборатория – култивирахме живи колонии от проби, взети от тялото на Йоци. С една растяща колония не можеш да спориш“, заявява Сархан.

Изследователите са проучили и генетичния материал на дрождите

Древната ДНК обикновено е силно увредена и фрагментирана, но ДНК, събрана от някои проби дрожди през 2019 г., показва по-дълги фрагменти и по-малко признаци на разпад в сравнение с материал, събран през 2010 г.

Учените смятат, че тази закономерност може да е доказателство, че някои клетки са продължили да се делят и да произвеждат нова ДНК, а не просто са били съхранявани в леда.

Особено внимание заслужават дрождите от вида Glaciozyma. Този микроорганизъм е станал много по-разпространен в периода между 2010 и 2019 г., като същевременно е показал по-малко увреждания на ДНК.

Сархан обяснява: „Рязкото увеличение на относителната численост на Glaciozyma между 2010 и 2019 г. само по себе си е доказателство за репликация – спящите или мъртви клетки не се размножават.“

Тези открития поставят под въпрос и досегашните предположения за условията на съхранение на мумията.

Йоци се пази при температура от минус 6 градуса по Целзий и почти 100-процентова влажност. Макар тези условия да се смятаха за биологично неактивни, се оказва, че определени студенолюбиви микроорганизми могат да останат активни.

„Това, което наистина ни изненада, беше степента на активност“, казва Сархан.

Той отбелязва, че Glaciozyma се е превърнала от незначителен компонент на микробната общност през 2010 г. в доминиращ вид дрожди към 2019 г. Друго неочаквано откритие е наличието на живи дрожди в стомаха на мумията.

Вероятно случаят с Йоци не е единичен

Подобни условия за консервация съществуват в арктическата вечна замръзналост, торфените блата и високопланинските райони на Южна Америка. Сархан предполага, че и други добре запазени древни останки също могат да съдържат активни микробни общности.

Проучването показва, че древните мумии не са просто статични останки, съхранени във времето. Вместо това те могат да продължат да бъдат център на активни биологични процеси дълго след смъртта.

Снимки: Х и AI