Първите белтъчни молекули и примитивни живи организми може да се появили не в първичния океан на Земята, а в пресъхващи локви на сушата, където е имало всички условия за тяхното формиране, твърдят биолози в статия, публикувана в сп. Angewandte Chemie.
В последните години все повече биолози еволюционисти стигат до мисълта, че животът може да се е зародил не в океаните на Земята, а на сушата, в езера или гейзери и вулкани.
В полза на това говори фактът, че на сушата са присъствали редица критично важни елементи, включително молибден, бор и азот, които са били изключително малко в „супата“ на първичния океан.
Николас Хъд (Nicholas Hud) от Технологичния институт на Джорджия в Атланта (САЩ) и колегите му открили още един сериозен аргумент в полза на „сухоземния“ произход на живота, като открили прост природен биореактор, способен да произвежда сложни белтъчни молекули – най-обикновена пресъхваща локва.
Както обясняват учените, аминокиселините изключително неохотно се съединяват помежду си в „правилен“ ред и днес еволюционистите са успявали да получат прости молекули само в условията на много високи температури и налягане, несъвместими със зараждането на живот.
Хъд и колегите му открили алтернативен и по-приемлив о еволюционна гледна точка вариант за осъществяването на тези реакции, като наблюдавали какво се случва в пресъхващи на слънцето капки вода, наситени с аминокиселини и други „строителни блокчета“ на живота.
Оказало се, че още след три цикъла на пресъхване и повторно формиране на подобни микролокви в тях започвали да се появяват примитивни вериги от две или три аминокиселини. След 20 подобни цикъла в „супата“ аминокиселини започвали да се появяват вериги от почти 20 звена, които вече по принцип могат да претендират за биологична функция.
Напълно е възможно първите белтъци на Земята да са се появили по подобен начин и след няколкостотин години химична еволюция в подобни локви може да са се появили първите ензими, способни да се копират и събират други молекули от аминокиселини и нуклеотиди – градивните елементи на ДНК.
Това е позволило на живота да премине от фаза на РНК свят към този вид, в който съществува днес, заключават учените.
