С голям интерес следим как телескопът „Кеплер“ търси екзопланети, напомнящи Земята, а институтът SETI сканира галактиката за признаци на други цивилизации.
Но извънземният живот може да се е зародил доста по-близо – в нашата собствена Слънчева система, на съседните планети и техните спътници. Остава само да ги изучим по-добре.
Първите астрономи са смятали, че на Венера и Марс може да съществува живот, включително разумен. По-внимателното изучаване на тези планети е опровергало старите теории. Но нима животът винаги се е появявал в големи форми? И къде би могъл да възникне той?
Европа е четвъртият по големина спътник на Юпитер, но се смята за най-перспективното място за съществуването на извънземни организми. На нея има повече вода, отколкото във всички океани на Земята, взети заедно, а водата е в основата на живота.
Да, Европа е скована от ледове, но вече съществуват програми за неговото пробиване и изучаване на гигантското море отдолу.
© NASA
Марс. Въпросът за съществуването на живот на Марс неизменно предизвиква бурни спорове. Последните изследвания показват, че неговата повърхност понякога се покрива с течна вода, а това подхранва надеждите.
Има мнение, че примитивният живот на Червената планета може да се основава на смес от вода и водороден прекис и да се таи в кратера Хоровиц.
Енцелад – шестият по размер спътник на Сатурн – може да е дом за живи организми по същите причини, както и Европа. Той също има подледен океан, макар и не с такива мащаби, но освен това на него е потвърдена геоложка активност.
Изригванията на вулканите на Енцелад може да дадат енергия, необходима за поддържането на някои форми на живот.
© NASA/JPL-Caltech/University of Arizona/University of Idaho
Титан – най-големият спътник на Сатурн – е единственото небесно тяло в нашата система, без да се брои Земята, на чиято повърхност има течни езера. Вярно, те не са пълни с вода, а с течен етан и метан, периодично попълвани от местните дъждове.
Освен това на Титан е студеничко – минус 128 градуса по Целзий, но живот, основан на азот, теоретично би могъл да съществува.
© ESA
Венера е горещ ад, температурата на нейната повърхност достига 460 градуса по Целзий. И все пак учените смятат, че някои видове микроби биха могли да живеят в горните слоеве на венерианската атмосфера, където условията са много по-меки. Облаците на Венера са пълни с водни пари и кислород, а серният диоксид и въглеродният окис може да са източник на храна.
© NASA/JHUAPL/SwRI
Плутон и Харон често се разглеждат като двойна планета и благодарение на гравитационната връзка вероятно притежават силна геоложка активност.
Вследствие на това може да се изработва достатъчно топлина и енергия за поддържане на живот. Изследователи смятат, че на тях също може да се намират подледни океани.
Ганимед е най-големият спътник на Юпитер и любопитен кандидат за извънземен живот. Както и на Европа и Енцелад, там също може да има океан под ледовете, но не на 15 км под повърхността, а на около сто. Такава дебела кора много трудно може да се пробие, но в бъдеще със сигурност ще си струва да се опита
Калисто е вторият по размер спътник на Юпитер и по показатели за съществуване много напомня на Ганимед. Калисто впрочем има едно преимущество – изключително нисък радиационен фон, поради което именно на този спътник се планира станция за изучаване на Юпитер и неговата система.
Рея е вторият по големина спътник на Сатурн, състоящ се основно от воден лед. Което е по-интересно – на нея присъства атмосфера от кислород и въглероден диоксид, сходна със земната. Разбира се, тя е изключително силно разредена, така че хората не биха могли да дишат местния въздух, но за някои форми на живот това може да е достатъчно за съществуване.
Кометата 67P / Чурюмов–Герасименко. © ESA
Кометите не се явяват постоянни обекти от близкото пространство в Слънчевата система, а обитават облака на Оорт, който се намира на около една светлинна година от нас. Една от теориите за възникването на живот на Земята гласи, че той е донесен тук именно от комети. Споровете за това, могат ли микроорганизмите да пътуват на комети, не стихват и до днес.
