В младата Слънчева система, разтърсвана от многобройни катаклизми, планетите гиганти може да са били източник на стабилност. Без Юпитер и Сатурн, привличащи повечето от астероидите и други космически тела, Земята би изнемогнала под техните бомбардировки.
„Ако ги нямаше гигантските планети, бихме имали съвсем друга система“, разказал астрофизикът Том Барклей (Tom Barclay) от НАСА, на състоялата се наскоро 227-а среща на Американското астрономическо общество (AAS). Компютърното моделиране на младата Слънчева система, проведено от Баркелей и колегите му, установило, че масираните бомбардировки, характерни за този период, без Сатурн и Юпитер биха били много по-мощни и в резултат – смъртоносни за крехкия живот на Земята.
„Ако в модела се въведат планетите гиганти, то такива катастрофални събития спират 10–100 млн. години след тяхното формиране – добавя ученият. – Именно това се е случило на младата Земя. Но ако ги няма, то бомбардировките продължават още стотици милиони години. Това е сериозен риск за обитаемостта.“
Всъщност след формирането на Слънцето и неговите планети в нашата система са останали много „строителен боклук“, прах, фрагменти и отломки, които още дълго време са се носили по нея, привличали са се, сблъсквали са се и са се изливали върху младите планети като смъртоносни „дъждове“. Ако 6-те планети гиганти ги нямаше, това би могло да продължи прекалено дълго и Слънчевата система щеше да има всевъзможни тела, постоянно бомбардиращи случайни планети.
Но както показало моделирането, влиянието на газовите гиганти върху периферията на Слънчевата система бързо е очистило пространството – което е демонстрирано от редица предишни изследвания. В резултат тази епоха на катастрофи бързо е завършила и е започнал сравнително спокоен период, през който на Земята се е появил и започнал да се развива животът.
