Преди хиляди години една звезда се превърнала в свръхнова, оставяйки след себе си великолепната Ракообразна мъглявина.
Светлината от този взрив достигнала Земята през 1054 г.: разказът за появата в небето на нова звезда ни е оставен от китайски и арабски астрономи.
Трудно било да не се забележи тя. Китайците писали, че тя сияела по-ярко от всички звезди и планети, отстъпвайки по светимост само на Слънцето и Луната, и изчезнала от погледа чак след две години.
Възникнала мисълта, че това зрелище трябва да е впечатлило мнозина, затова скални рисунки, открити в югозападната част на САЩ, вече 50 години се свързват с Ракообразната свръхнова.
Епопеята започнала през 1955 г., когато Уилям Милър от обсерваторията Паломар публикувал снимки на две скални рисунки, открити в Северна Аризона – едната в Бяла Меса, а другата в Навахо каньон (Каньона на антилопата).
Наистина може да изглежда, че на тях са изобразени полумесец и звезда. Има сведения, че на двете места през 1054 г. вече са живели хора и както отбелязал Милър, нищо не пречело на индианците да гледат на изток, където блестяла свръхновата. Освен това изчисленията показват, че звездата се е появила в небето редом до намаляващата Луна.
Милър признал, че разполага само с косвени доказателства. Впоследствие в югозападната част на САЩ били открити много други рисунки, напомнящи сърп и звезда, и те неизменно били свързвани с Ракообразната свръхнова. Но доскоро никой така и не се досетил да провери най-първите рисунки.
На 223-тата конференция на Американското астрономическо общество директорът на обсерваторията Грифит Ед Круп отбелязал, че Милър е описал местонахождението на рисунките приблизително, затова не било толкова лесно да се открият. А снимките му старателно били изрязани.
Търсенето на Круп се увенчало с успех едва през 2008 година. Той се обърнал за помощ към Евелин Било и Робърт Марк от Музея на Северна Аризона, които потърсили сведения за тези места в архива на музея. След това учените получили разрешение от индианците да посетят резервата Навахо и да открият двете места, които се оказали далеч от пътища и обитаеми места.
Картината в Бяла Меса била в пещера на планински връх. При близко вглеждане Круп обърнал внимание на това, че рисунките изглеждат ярки и свежи в сравнение с други древни пиктограми. Освен това самият стил на изображенията му се сторил съвременен, да не говорим вече за това, че определянето на изображението като звезда и полумесец е повече от спорно. Със същия успех може да се смята, че това е кръгла глава с рог или нож за скалпиране.
Нищо не говори за това, че въпросното изображение може да се интерпретира като луна и звезда.
© E. C. Krupp
Провеждайки допълнително търсене, Круп открил, че индианците хопи действително се покланяли на рогатия дух Wupá’ala. С други думи алтернативното обяснение изглежда по-правдоподобно от това на Милър.
Откриването на рисунката от Каньона на антилопата се оказало още по-трудно, тъй като се оказала вписана в малка, но сложна картина, в която не се откроява с нищо. Това, че Милър е изрязал на своите снимки целия контекст, просто заблуждава зрителите.
„Звездата“ всъщност е съединена към друг елемент сред животни, птици и геометрични фигури. Едва ли може да се каже, че въпросното произведение е създадено под впечатлението на уникалното астрономическо събитие.
Накрая Круп стигнал до извода, че липсва връзка между свръхновата от 1054 г. и скалните рисунки от САЩ. Вероятно някои окръжности и полумесеци наистина имат отношение към небесни явления, но като цяло тяхното значение в различните култури и в различните времена не е било еднакво.
Един от присъстващите на конференцията признал, че е много разочарован, тъй като историята, която той много години разказвал на своите ученици, се e оказала лъжа. Но Круп отбелязва: „Радвайте се. Ако това не е Ракообразната свръхнова, значи е нещо друго и то може да ни разкаже нещо ново за човешката природа, за познанието и връзката на човека с небето.“
