Макар много аспекти от влиянието на Луната да не са доказани, някои моменти все пак се признават от учените.
Френското издание Atlantico разговаря с Оливие Санги, специалист по астронавтика и главен редактор на Enjoy Space.
В различни изследвания за влиянието на Луната върху поведението се отбелязват две теории. Какво се казва в тях и върху какво се опират?
Всички сме чували истории от рода, че по пълнолуние се раждат повече деца. Някои дори твърдят, че по пълнолуние и в близките дни се извършват повече престъпления. Проблемът е в това, че на тази основа са били проведени сериозни статистически изследвания, но те не са дали никакви потвърждения.
Така например във Франция от 1985 до 1990 г. са отчетени повече от 4,5 млн. новородени при среден показател 2106 деца на ден с малък прираст от 0,14% по пълнолуние, което не играе никаква роля от гледна точка на статистиката.
Подобни изследвания са провеждани в американската Северна Каролина от 1997 до 2001 г. и те дали аналогични резултати. Същото се отнася и до всички останали въпроси, с изключение на случаите, когато въздействието на Луната е абсолютно реално и е получило научно обяснение, че например се отнася към приливите.
Тук изменението на морското равнище съвсем определено е свързано с разположението на Луната и Слънцето спрямо Земята. Гравитационното поле на Слънцето и Луната привличат големи маси вода (езерата например са прекалено малки, за се окаже въздействието забележимо) и това предизвиква покачване на нивото им, което е получило наименованието прилив.
Отбелязва се, че някои животни, като совата, по-активно ловуват именно при пълнолуние. С какво е свързано това? Наблюдава ли се нещо подобно и при другите видове? До какво води?
Само сме разглеждали механизма на формиране на приливи. Освен това Луната оказва влияние в зависимост от редуването на фазите и така или иначе създава нощно осветяване. По време на пълнолуние това осветяване се вижда от всички. Напомняме, че Луната не свети сама по себе си, а само отразява слънчева светлина.
Специалистите по поведение на животните наистина отбелязват забележителни разлики в него в зависимост от лунните фази. Така някои хищни птици, например совите, се ползват от светлината на Луната, за да ловуват нощем. Тяхното зрение е приспособено към слабото осветяване, което им дава преимущество при нападение на жертва.
Планетолозите имат хипотеза, че Луната помага да се стабилизира Земята. Какво точно означава това и как се случва?
Луната представлява относително голям спътник спрямо размерите на планетата. Нейният диаметър е 3474 километра, а диаметърът на самата Земя е 12 742 километра. Такива пропорции са голяма рядкост в Слънчевата система. Така например луните на Юпитер и Сатурн са много по-малки от планетите. Истински голяма луна има само Плутон, който неотдавна се лиши от статута на пълноправна планета и стана планета джудже.
Що се отнася до Земята, планетолозите смятат, че Луната стабилизира орбитата на нашата планета и по-специално наклона на оста на въртене, който формира годишните времена. Някои смятат, че без Луната наклонът на оста на въртене може сериозно да се измени за няколко милиона години.
Това би повлякло след себе си нестабилност на климатичните условия, което би направило средата по-неблагоприятна за развитието на живот. Да не забравяме и че присъствието на Луната (поради гравитацията) е изменило продължителността на деня. Преди 400 милиона години денонощието на Земята е продължавало 22 часа.
Би ли могъл да възникне живот на Земята, ако я нямаше Луната?
Учените се придържат към т.нар. теория на уникалната Земя. От нея следва, че макар на Земята да се наблюдава стечение на благоприятни обстоятелства за появата на живот (подходящо разстояние от звездата, атмосфера, течна вода, относителна стабилност на климата за дълъг времеви период и т.н.), повтарянето на всичко това още някъде е доста слабо вероятно. Някои отбелязват споменаваната по-горе стабилизираща роля на Луната като допълнително потвърждение на хипотезата за уникалността на Земята.
Но няма никакви доказателства, че без Луната на Земята не би могъл да възникне живот. Наскоро учените откриха планета със земни размери в обитаемата зона на звезда (Kepler-186f). Наличните в този момент инструменти не позволяват да се определи притежава ли тази планета атмосфера.
Но ние така или иначе намираме все повече екзопланети, които се намират на необходимото разстояние – не прекалено близо до звездата, но не и прекалено далече от нея. Затова, отчитайки, че в нашата галактика се наброяват 100 милиарда звезди, правилно разположените планети вероятно не са толкава голяма рядкост. Важността от наличието на Луната предстои още да се докаже.
