Това нещо работи в производството на електроенергия чрез изгаряне на въглища. Мнозина са на мнение, че подобна участ очаква и „пафкащите комини” – сиреч обикновените пушачи.
Да, става дума за лиценз, който да разрешава да се пуши. Професорът от катедрата по обществено здраве към университета на Сидни в Австралия Саймън Чапман (Simon Chapman) предлага такова радикално решение на проблема за въздействието на тютюна както върху самия пушач, така и върху пасивните пушачи около него.
Може да смятате, че идеята е блестяща или луда, или и двете заедно. Предложението на Чапман е публикувано на 13 ноември в интернет списанието PLoS Medicine и е съпровождано от противоположната гледна точка на Джеф Колин (Jeff Collin), професор по глобална политика в областта на здравеопазването от университета на Единбург в Шотландия.
Двамата експерти все пак са единни в едно – продължителната употреба на тютюн води до гибелта на половината от всички пушачи. Никоя друга дейност, включително и военната, не носи отговорност за повече смъртност ежегодно.
Освен това пушенето може да стане причина за преждевременна смърт на повече от 1 млрд. души до края на това столетие, ако ситуацията не се промени, според оценки на Световната организация по здравеопазване. Изследователите обаче се разминават в това как може да се променят нещата. Чапман говори за необходимост от крути мерки.
За лиценза: Пушенето убива
Същината на предложението на Чапман се състои в това правителствата да издават специални смарт карти на пушачите с цел тяхното ограничаване до тютюневи изделия, а също ги призовава да откажат пушенето. Той предлага да се въведе ограничение от 50 цигари за две седмици за закостенелите пушачи.
Чапман твърди още, че цената на лиценза ще бъде в „прилични размери”, тоест няма да е малка, но няма и да е астрономическа. Тоест тя следва да накара пушачите да се замислят за необходимостта от нейното получаване или продължаване. Колкото до самите смарт карти, то притежателите им няма да бъдат особено затруднени за получаването им, само дето те ще бъдат задължителни, за да си купят цигари.
Тези, които пренебрегнат установените правила – както търговците на дребно, така и потребителите – ще се сблъскат със сериозни санкции. Например в Япония вече работи такава система за покупка на цигари от автомати.
Но точно тук мнозина може с право да кажат, че мярката отваря голям портал за нелегалната търговия. Чапмън веднага дава няколко аргумента, които всеки може да прочете в PLoS Medicine. Например, ако процесът по получаване на лиценз не е сложен, то пушачът няма да има стимул да купува цигари от нелегалните търговци, а продавачите на черно няма да реализират печалби.
„Противниците на идеята бързо може да схванат, че социалните работници веднага ще започнат да застъпват въвеждането на лицензи за употребата на алкохол, нездравословна храна, както и за участието в рисковани дейности – добавя Чапмън. – Този аргумент се опира на слабото обществено разбиране за вредата от пушенето в сравнение с други съвкупни ежедневни рискове за здравето.”
Борбата с пушенето. Контрааргументи
Дойдохме си на думата, дето Колин не е много съгласен с Чапман. Той смята, че издаването на лиценз за пушене е нереална идея за повечето държави, с изключение може би на Сингапур и други страни с развита инфраструктура и сравнително строги правила на социална политика.
Колин твърди, че въвеждането на лиценз ще доведе до увеличено заклеймяване на пушачите, както и до преместване на фокуса от тютюневата промишленост, която според него е реалният виновник за пушаческата епидемия.
„Един от основните проблеми, стоящи пред всяка стратегия, е това, че движението към освобождаването от тютюна трябва да отчита социалните детерминанти за здравето, а също да съдейства за равенството и социалната справедливост. Затова предложението за лиценз за пушачите трябва да бъде определено като нещо, несъответстващо на гореказаното”, пояснява той.
Независимо от методите някои страни, например Сингапур и Нова Зеландия, заявиха, че в рамките на едно или две поколения планират напълно да изчистят своите страни от цигарите. Други развити държави са си поставили за цел да намалят разпространението на пагубния навик до под 10% от населението. Днес пушачите са 20-30%.
Източник: Live Science
