Повишението на морското равнище се ускорява, а не се забавя, както твърдяха някои изследвания.
През 2013 година експертите на ООН по изменение на климата съобщиха, че глобалното средно морско равнище от 1901 до 2010 г. е нараснало с 19 сантиметра, като е нараствало средно със скорост 1,7 мм на година.
Но в периода между 1993 и 2010 г. процесът се е ускорил до 3,2 мм годишно.
През 2014 г. изследване установило, че за последното десетилетие скоростта на покачване на морското равнище леко се е забавило. Това върнало надеждите в научните среди, че заплахата не е толкова голяма, както и че морското равнище може да се колебае в зависимост от някакви неизвестни още условия. Вероятно това е естествена изменчивост, направили извод учените.
Ново изследване разочаровало привържениците на този сценарий. Оценките на Междуправителствения комитет по измененията на климата (IPCC) и изследването от 2014 г. били основани на спътникови наблюдения на морското равнище, но те не вземали под внимание още една важна променлива – вертикалното движение на земната кора. Това е естествено движение на повърхността – почвата сляга, повдига се или се измества в резултат на различни процеси.
Така например част от Северното полукълбо и досега постепенно се показва след края на последния ледников максимум. Земята тогава била покрита с обширни ледени маси и до днес бавно се възстановява.
Екипът на Кристофър Уотсън (Christopher Watson) от Тасманийския университет в Австралия разгледал движенията на земната повърхност и важните статистически данни от мареографите на Световния океан.
Както се оказало, общата скорост на повишение на морското равнище от 1993 г. до средата на 2014 година е била около 2,6–2,9 мм годишно с грешка плюс-минус 0,4 милиметра. В периода от 1993 до 1999 г. също били проведени спътникови наблюдения, но тези показатели могат да се се съкратят на 0,9-1,5 мм на година.
Това означава, че за последните години темповете на повишение на морското равнище всъщност се ускоряват, а не се забавят, отбелязват изследователите в статия в сп. Nature Climate Change.
Според представители на изследователската група ускорението се е „засилило в сравнение с ХХ век, вероятно поради топенето на ледените щитове на Гренландия и Западна Антарктида“. Тези данни се съгласуват с прогнозите на IPCC, обещаващи допълнително увеличение на скоростта на покачването с 0,7 мм в първото десетилетие на XXI век.
Според прогнозите глобалното средно морско равнище ще се покачи с 40-63 см към края на това столетие (точните показатели зависят от количеството въглеродни емисии). Тези цифри не отчитат грешката, тоест всъщност горната граница може да достигне и 82 сантиметра.
© Dimitris Legakis
Покачването на морското равнище може да има огромни последствия за стотици милиони хора, които живеят по крайбрежията. Градовете им може да бъдат подложени на ерозии, наводнения и бурни приливи, а също да изпитват дефицит на питейна вода.
Но още сега много крайбрежни градове са подложени на незначителни, но редовни наводнения поради покачването на морското равнище. В някои градове крайбрежните райони се наводняват 10 пъти по-често, отколкото в началото на века. Последствията от покачването на морското равнище също стават очевидни по големите циклони и урагани, като урагана Санди, преминал през североизточната част на САЩ през октомври 2013 г.
По този въпрос все още има редица неясноти, така че той може да се нарече един от най-спорните въпроси в науката за климата. Сега с помощта на климатични модели предстои изследователите да се опитат да оценят какъв процес на покачване е свързан с топлинното разширение на водите и освобождаването на водите от ледените щитове.
IPCC предупреждава, че загубата на ледената покривка на Гренландия вероятно ще се ускори с 34 млрд. тона годишно за десетилетието от 2001 г. до 215 млрд. тона годишно през следващото десетилетие. В Антарктида този показател е от 30 млрд. тона годишно до 147 млрд. тона годишно за същия период.
Вероятно такава скорост на топене означава, че неизменно крайбрежните райони в недалечно бъдеще са обречени.
