Стресът може да предизвика промени в регулацията на човешкия геном, показва изследване, проведено сред деца с психически травми. Поради генетични изменения, предизвикани от стрес, рискът от развиване на тревожни разстройства и депресии в бъдеще е по-голям при такива деца.
Травматичните събития, особено в детството, са един от най-големите рискове за развиването на психични заболявания в зрелия живот, но обикновено това е прието да се обяснява с психологически причини. Възможно е обаче обяснението да лежи по-дълбоко – в гените.
Такова предположение са направили учени от Института по психиатрия „Макс Планк” в Мюнхен, а причината е в изменения на гена FKBP5, предизвикани от шок, преживян в детството, показва изследване, публикувано в Nature Neuroscience.
Учените изяснили, че при децата с наследствена предразположеност към силен стрес настъпват сериозни изменения в ДНК, водещи до последващо нарушаване на работата на хормоналната система. Като резултат това намалява способността за адекватна реакция в стресови ситуации, което води до депресии, посттравматични стресови разстройства и тревожни разстройства в по-напреднала възраст.
Изследователската група е провела ДНК анализ на над 2000 души, които са подлагани на постоянно насилие в детството и в зрелия живот. Една трета от жертвите днес страдали от посттравматични стресови разстройства. Но рискът от развитието им растял само при наличието на специфичен вариант на гена FKBP5.
Този ген регулира активността на стресовите хормони и по такъв начин определя колко ефективно е способен организмът да реагира на стреса.
Учените смятат, че сравнителният анализ на ДНК участъците при жертвите на насилие, развили разстройства, ще хвърли светлина на ролята на наследствеността в развитието на психическите заболявания.
Психическото насилие и свързаната с него висока концентрация на стресови хормони води до т.нар. епигенетични нарушения. Определена метилна група се изключва от ДНК и предизвиква увеличена активност на FKBP5. Установено е, че развиване на психически разстройства, предизвикани от промените в генома, възниква само при травми в детска възраст. Сред участниците в изследването, които били подлагани на насилие в зряла възраст, също имало подобни изменения в гена, но не било отбелязано отклонение в поведението им.
Торстен Кленгел от Института по психиатрия „Макс Планк” обяснява данните от изследването така: „В зависимост от генетичната предразположеност психическото насилие в детството може да окаже въздействие в ДНК. Като следствие възниква нарушение в работата на стрес хормоналната система на жертвата, а то на свой ред може да доведе до психиатрична патология. Решаващ се явява фактът на насилие в детска възраст, макар че предизвиканото от стреса епигенетично изменение може да възникне само ако ДНК има специфични участъци.”
Вижте още:
Учените се надяват, че откритието ще доведе до създаването на нова стратегия за лечение, а също така ще обърне внимание на важността за защита на децата от травми и техните последствия.
Източник: Gazeta.ru
