Ново проучване показва, че първият известен междузвезден посетител на нашата слънчева система вероятно е още по-странен, отколкото се предполагаше досега. Мистериозният обект с форма на игла Оумуамуа (Oumuamua), който беше забелязан да преминава относително близо до Земята миналия октомври, вероятно произхожда от система с две слънца, според проучването.
Оумуамуа означава“ скаут „на хавайски; обектът е открит от изследователи, използващи панорамен телескоп и система за бързо реагиране (Pan-STARRS), в обсерваторията Халеакала на остров Мауи.
Астрономите можаха да кажат, че дългият около 400 метра Оумуамуа не произхожда от нашата слънчева система на базата на неговата хиперболична орбита, която показва, че обектът не е свързан гравитационно със слънцето.
Първоначално учените смятаха, че тялото вероятно е комета. Но Оумуамуа не показва никаква активност като на комета – няма дълга опашка, без облак около ядрото си – дори след като се доближи до слънцето, така че скоро беше класифициран като астероид.
„Наистина странно е, че първият обект, който виждаме да идва извън нашата слънчева система е астероид, защото кометата би била много по-лесна за наблюдение, а слънчевата система изхвърля много повече комети в сравнение с астероиди“, казва главният автор Алън Джаксън, изследовател в Центъра за планетарни науки в Университета в Торонто Скарбъроу.
Оказа се обаче според новото проучване, че Оумуамуа най-вероятно не идва от система като нашата. Джаксън и колегите му са извършили компютърно моделиране, което показа, че системи с две близки орбити на звезди, задействат астероиди много по-ефективно от системите с една звезда.
И има много такива системи с две слънца; като предишни изследвания показват, че повече от половината от всички звезди в Млечния път имат компания от още една звезда.
Никой не знае със сигурност откъде е дошъл Оумуамуа или колко дълго пътува през дълбокия космос. Но шансовете да се е „родил“ в система с две слънца, от които поне едното е голяма, гореща звезда, според новото проучване са големи. Това е така, защото такива системи вероятно ще имат преобладаващо скалисти (за разлика от заледените) тела, като имат относително близка орбита до главната зона на изхвърляне.
И Оумуамуа вероятно е бил изхвърлен в космоса по време на периода на образуване на планета в тази система, колкото и отдавна да е било това, казват Джаксън и неговия екип.
Оумуамуа направи най-близкия си подход към Земята – на около 14 милиона километра – на 14 октомври м.г. Обектът сега се насочва към външната слънчева система и е твърде отдалечен и слаб за да бъде проучван след декември 2017 г. дори с големи телескопи, казаха представители на НАСА.
Но астрономите вече са събрали много данни за Оумуамуа и без съмнение ще извличат още дълго време информация от астероида.
„По същия начин използваме комети, за да разберем по-добре планетите в собствената си слънчева система, може би този любопитен обект може да ни разкаже повече за това как планетите се образуват в други системи“, казва Джаксън.
Новото проучване беше публикувано на 19 март 2018 г. в списанието Месечни известия на Кралското астрономическо дружество (Monthly Notices of the Royal Astronomical Society).
