Последни изследвания на испански астрономи предупреждават: след падането на Челябинския метеорит на Земята може да се очаква, че многобройни негови роднини ще се притекат за неговото „погребение”.
Само месец след произшествието – през март 2013 г., учените стигнали до извода, че първоначално масата на метеорита е била около 10-11 хил. тона, а възрастта му – 4,5 млрд. години. Тогава изследователите решили, че небесното тяло по-скоро е прелетяло от астероидния пояс, разположен между Марс и Юпитер.
Още през 2011 г. астрономите са открили масивен астероид с диаметър около 200 метра. Впрочем досега не се знае дали той е цялостно космическо тяло, или е от астероидното семейство. Обектът получил кодовото име 2011 EO40. Макар че го отнесли към класа опасни астероиди, никой не предполагал, че той ще изиграе такава важна роля в съдбата на нашата планета.
Сутринта на 15 февруари 2013 г. поднесе на челябинци, а и на цялото световно научно общество, голяма изненада. Невъзможно било предсказването на приближаването на космическото тяло – Слънцето пречело. Но когато то паднало, траекторията на полета му и неговият произход трябвало да се установят, за на няма повече такива „сюрпризи”.
Екип от университета „Комплутенсе” в Мадрид начело с братята Карлос и Раул де ла Фуенте Маркос се обърнал към компютърното моделиране, за да проследи „биографията” на Челябинския метеорит.
Учените провели компютърни симулации на милиарди възможни траектории на полета на загадъчния космически обект, за да разберат коя от тях най-вероятно ще доведе до сблъсък със Земята. От няколко милиарда орбити учените избрали десетте най-правдоподобни, а след това изучили данните на НАСА за астероидите в Слънчевата система.
В резултат братя Де ла Фуенте Маркос открили около 20 небесни тела, всяко от които било с диаметър от 5 до 200 метра, потенциално способни да преодолеят същия път до Земята, както и Челябинският метеорит.
Астрономите предположили, че всички тези космически камъни някога са били част от едно по-голямо небесно тяло, което се е раздробило на парчета преди около 40 000 години.
„Предполагаме, че разпадането е настъпило поради колебания в температурата, когато тялото е пътешествало от Марк към Венера и обратно. В бъдеще още няколко фрагмента от този гигантски астероид може да последват Челябинския”, предупреждава Карлос де ла Фенте Маркос.
Място за паника все още няма. Гравитацията на планетата, покрай която прелитат отломки от небесното тяло, може да ги отклони от пътя и тогава траекторията им да бъде променена.
Вероятно по орбитата на Челябинския метеорит ще прелети и въпросният 200-метров астероид 2011 EO40. Орбитата му е определена въз основа на 34-дневни наблюдения, което е много малко, за да се предскаже с точност съдбата на небесното тяло. За получаване на пълни данни за траекторията на полета на 2011 EO40, са необходими поне две години наблюдения.
„Смятам, че приличието на траекториите на всички тези космически тела може да е просто съвпадение. Челябинският метеорит може да е излязъл от Главния астероиден пояс в резултат на сблъсък и да е променил орбитата си под действието на гравитацията на планетите”, казва специалистът по астероиди Дейвид Несворни от Югозападния изследователски институт.
Карлос де ла Фуенте Маркос смята, че има само два начина да се проверят предположенията му. Първият и най-сложен е да се улови парче от един от представителите на „семейството” и да се сравни неговият състав с този на отломките от падналия в Русия метеорит. Другият е по-лесен и евтин – може да се изчисли съставът на тези небесни тела, като се анализират спектралните характеристики на отразената от повърхността им светлина.
Изследването на испанските учени е публикувано на сайта arXiv.org.
V bulagaria 6te ima li meteoriten dajd