До Големия Магеланов облак, който е спътник на Млечния път, има около 161-170 хил. светлинни години. В бавен и дълъг танц около нашата галактика огромните облаци газ се свиват и формират нови звезди, които на свой ред осветяват газовите облаци и даряват очите ни с палитра от цветове. Не без помощта на космическия телескоп „Хъбъл”, разбира се.
Големият Магеланов облак е препълнен с активни области на звездообразуване. От мъглявината Тарантула – най-ярката звездна ясла в нашите космически околности, до обекта LHA 120-N 11 (част от който е намерила място на изображението) из тази малка и неправилна галактика са разхвърляни множество светещи мъглявини, които служат като верен признак за раждането на нови звезди.
Големият Магеланов облак се намира в идеална позиция за наблюдение и в частност за изучаване на процесите, свързани с образуването на звездите. Първо, той е разположен доста далеч от плоскостта на Млечния път и не го затъмняват нито близките до нас звезди, нито прахът в центъра на галактиката. Второ, той е на „една ръка разстояние” (по-малко от една десета от разстоянието до галактиката Андромеда, най-близката до нас спирална галактика), а и е обърнат „с лице” към нас.
LHA 120-N 11 (или просто N11) е особено ярка област от Големия Магеланов облак. Съставят я няколко свързани района газ и звездообразуване. Звездните купове NGC 1769 (в центъра на изображението) и NGC 1763 са най-ярките от тях.
В центъра тъмен „пръст” прах закрива голяма част от светлината. Докато мъглявината се състои основно от водород – най-простия и разпространен елемент във Вселената, праховите облаци съдържат по-тежки и сложни елементи, от които се образуват каменисти планети от рода на Земята. По-миниатюрен от домашната прах, този междузвезден прах (той по-скоро прилича на дим) представлява материал, изхвърлен от загинали звезди.
Данните в основата на това изображение са открити и обработени от Джош Лейк, учител по астрономия от щата Кънектикът, САЩ, който взел участие в конкурса Hubble’s Hidden Treasures и го спечелил. Наложило му се да се порови в огромния архив на „Хъбъл” и да потърси там това, което по-късно се превърнало в красива гледка.
Победител станало изображението, което подчертава контраста между излъчването на водорода и азота в N11. Това изображение е плод на по-нататъшния труд на Лейк с използването на филтри в синята, зелената и близка до инфрачервената част на спектъра.
Източник: НАСА
