„Тихо, тихо сваляйте на древните идоли дрехите…“, е предупреждавал поетът Константин Балмонт. Когато човечеството утвърждава нова религия, това далече не означава, че старите богове умират завинаги и се разтварят безславно във вечността.
Древните архетипи се крият в дълбините на колективното безсъзнателно, здраво загнездени в подсъзнанието на всеки отделен индивид. И тогава например в иконографията на възцарилото се християнство се прокрадват езически мотиви и символи, и се появяват доста куриозни творения.
Защо Мойсей има рога?
В християнската митология рогата се явяват задължителен атрибут на дявола и неговите слуги. Но обърнете внимание на „Мойсей“ – скулптура на гения на Възраждането Микеланджело Буонароти. Главата на старозаветния пророк е украсена с рогца.
Но и църковните служители, и прочие съвременници на великия скулптор са възприемали този така да се каже кощунствен образ съвсем спокойно. Папата не анатемосал Мекаланджело, инквизицията не го осъдила на аутодафе. И все пак защо пророкът, показал на света скрижалите с десетте Божи заповеди, има такова „дяволско“ украшение?
Wikimedia Commons
Във Вулгата – каноничен превод на Библията на латински, направен през IV век и разпространяван из Европа, се казва, че след слизането на Мойсей със скрижалите от планината Синай „лицето му стана рогато поради това, че Бог говори с него“. Но преводачите са допуснали груба грешка. В оригинала на Библията те прочели като „рог“ думата „лъч“ (тези думи на древногръцки са доста сходни). Всъщност фразата би трябвало да звучи така: „Мойсей не знаел, че лицето му засияло от лъчи, поради това, че Бог е говорил с него.“
В резултат на грешката в превода от стари времена до днес Мойсей нерядко се изобразява с рога или рогообразни лъчи, израстващи от главата му (като например на скулптура в храма „Христос Спасител“ в Москва). Той е изобразяван по този начин дори след като грешката била открита.
Защо? Сработва древният архетип. Рогата като символ на Божественото активно фигурират в митологията и иконографията на много езически пантеони – от древноегипетски до гръцки и римски. Например рогата били задължителен атрибут на Пан – древногръцки бог на пасищата, плодородието и дивата природа.
Александър Македонски, обявил себе си за син на Зевс-Амон, също бил изобразяван на монетите с рога. И остатъците от езическите вярвани, съхранени в подсъзнанието, възпрепятстват възприемането на рогата като демонична принадлежност, несъвместима с образа на християнски светец.
Третата ръка на Богородица
Сред множеството разнообразни икони на Божията майка понякога се срещат екзотични. Например „Черната Мадона“ при католиците с доста тъмно лице. Православните също не отстъпват по оригиналност. Например на някои православни икони Богородица е изобразявана с три ръце.
В Троянския манастир има такава икона, която се смята за чудодейна, а в Москва има дори храм „Троеручица“. Според преданието на преподобния Йоан Дамаскин, обвинен в иконопочитание, отсекли ръката. Той дълго се молил през нощта пред иконата на Божията майка и тя отвърнала на молитвите му. Сутринта преподобният се събудил с цяла ръка. В чест на своето изцеление Дамаскин поставил сребърна ръка към иконата. Впоследствие иконописците, които правили копие на тази икона, решили, че ръката се явява неотменна част от самата Божия майка и я вписали в нейния образ.
Това несъответствие било открито от църковното настоятелство доста време след това, когато у народа вече се развил култът „Троеручица“. За избягване на недоразуменията бъдещите копия били изобразявани само с посребрена трета ръка.
Но през XVII век атонски митрополит споделил нова легенда с руските иконописци. Оказва се, че при работа над иконата третата ръка се появила на изображението по Божествен начин, а гласът Господен не позволил да бъде отстранена. По такъв начин било получено разрешение за изобразяването на трите ръце с еднакъв цвят.
Древните архетипи са скрити дълбоко в колективното съзнание.
Народът обяснява появата на третата ръка различно. Според легендата Мария, спасявайки се от разбойници, преплувала реката заедно с Младенеца. Господ ѝ изпратил помощ, като ѝ дал още една ръка, тя хванала с тази ръка Исус и плувала със своите две. Поради това вярване започнали да изкривяват наименованието на църковния празник Преполовение, което започнало да се нарича Преплуване.
Едва ли подобен образ може да се вкорени, ако в дълбините на колективното безсъзнателно не се съхраняват древните архетипи. Да си спомним традиционните за ведическите вярвания изображения на осемръкия Шива и други многоръки индуистки богове.
За индусите такова изобилие от крайници на висшите създания, притежаващи свръхестествени способности, изобщо не изглежда странно. Пред подобни божества от древни времена се прекланяли и нашите предци, което се е съхранило в народното подсъзнание. Затова хората искрено вярвали, че Мария, свързваща Божествения и земния свят, може да изглежда съвсем не като обикновен човек.
Светият песоглавец
По същата причина християните не се учудвали на иконата на свети Христофор с тяло на човек и глава на куче. Според една от легендите той имал такава глава по рождение, тъй като произхождал от страната на кинокефалите – хора с кучешки глави. Когато бъдещият светец бил кръстен, той придобил човешки облик. Според друго, доста по-късно сказание, получило разпространение в Кипър, Христофор по рождение имал прекрасна външност, която привличала жените.
В желанието си да избегне съблазните той се молил Господ да му даде безличен образ, след което започнал да прилича на куче. В Константинополския синаксарий (сборник с житиетата на светците) се посочва, че кучеглавият облик на светията и неговият произход от страната на кинокефалите и антропофагите (човекоядци) следва да се разбира символично – като състояние на грубости свирепост при пребиваването му при езичниците.
Свети Христофор
Нито една от тези версии не обяснява как светецът с кучешка глава е просъществувал в християнската иконография досега, тъй като борбата с подобни изображения се водела от църквата от стари времена.
Откъде се е взел този светец с кучешка глава? Най-често кинокефалите са изобразявани и споменавани при коптите – египтяни, изповядващи християнството. Египетска следа в този сюжет ни кара да си спомним за египетския бог Анубис, също песоглав – възможно е в него да се крие причината за възникването на образа на Христофор.
Легендите за тези два митологични персонажа са доста сходни – и единият, и другият се отклонили от пътя на злото и се превърнали в борци за справедливост. Възможно е коптските християни да са заимствали древния кинокефален образ, като го приспособили към новите условия. В такъв случай древноегипетското божество продължавало да живее в християнския образ на свети Христофор – покровител на пътниците.
Списъкът на подобни изображения в християнската иконография може да се продължи. Не е толкова важно дали те възникват поради грешки на иконописците или заради такива на преводачите. Тези „усмивки от старите богове“ издават дълбоки безсъзнателни асоциации, изковани о по-архаичното, езическо мислене и силно присъстващи в народната прапамет.
