Суеверията се свързват с неразкритите тайни около техния произход. С развитието на науката много от старите суеверия изчезнаха, поради липсата на какъвто и да било елемент реалност.
Други обаче продължават да са предмет на дебатиране. Основният въпрос е доколко суеверията са основателни. Дали те са просто продукт на въображението, чиито корени трябва да се търсят в древността или пък има някакви разумни физични теории зад тях?
По принцип суеверието се дефинира като ирационална идея или вярване, произтичаща от невежество или страх от неизвестното. Всяко суеверие е свързано със скрита или невидима енергия, сила повлияна от обекти или човешки ритуали.
Суеверията в най-широк смисъл включват субективни теми като вещерство, магия, вълшебство. Например черната котка, която не искаме да пресече пътя ни. Друго известно суеверие е свързано с фаталното число 13. Мнозина вярват, че числото 13 може да предизвика нещастни събития. В подкрепа на това вярване се посочват немалко причини, в това число:
- присъствието на 13 апостоли на Тайната (последната) вечеря на Христос, включително факта, че тринайстият човек, Юда е този, който го е предал
- петък, 13 октомври е датата на убийството на рицарите тамплиери
- според друга теория децата стават тийнейджъри на 13 годишна възраст
Освен горните суеверия съществуват и редица други като вярването, че числото 23 носи нещастие и параноята, създавана от него. По-малко известно е, че числото 23 е източник на страх поради факта, че:
- Броят на човешките хромозоми е 23
- Наклонът на земната ос спрямо равнината на въртене около слънцето е 23,5 градуса.
Смята се, че ако подариш собствените си ръкавици на друг човек, това може да доведе до нещастие за него. Вярва се, че ако разсипеш сол, е на лош късмет или дори че представлява покана за Злото да влезе…
Въпреки че няма нищо рационално зад тези идеи, всеобщото вярване е толкова дълбоко вкопано в умовете на хората, че се е разпространило сред различни народи и култури, дори сред нерелигиозни хора.
Интересно е, че суеверията невинаги препращат към лош късмет. Например стискането на палци и кръстосването на пръсти – ритуал, който трябва да доведе до желан резултат.
За амулети като подкови или крачета от заек се вярва, че носят добър късмет. Друг пример е щастливото число 7. Зад това вярване стоят различни причини, включително препратките към седмицата в Библията.
Независимо дали суеверието е с негативен или позитивен уклон – нито едно от тях няма някаква научна аргументация. Все пак те са предавани от поколение на поколение, въздействието им върху генерациите в продължение на хиляди години е толкова голямо, че са разпознаваеми за научната общност.
Например, независимо от напълно нерационалната идея за фаталното число 13, учените дебатират често по темата и страхът свързан с темата е признат за действителна фобия.
КВАНТОВА МЕХАНИКА И СУЕВЕРИЯ
Какво да кажем обаче за онези суеверия, които твърдят, че имат силна научна основа? Въпросът може да бъде перифразиран така: Има ли някакви научни основания или теории, които могат да бъдат модерна версия на стари суеверия?
Идеята е противоречива, тъй като научните теории могат да бъдат проверявани и съответно приемани или отхвърляни от научната общност. Например квантовата физика, често сочена за мост между науката и „безпочвените“ суеверия, е добре установена научна област с проверими и дефинируеми прогнози, точно както класическата механика на Нютон или теорията на относителността на Айнщайн. Свиването на пространството и разтеглянето на времето са доказуеми в теорията на Айнщайн. Тук няма място за вяра в свръхестественото.
Модерните суеверия използват модерна наука и модерна физика за налагане на ненаучни или антинаучни вярвания. Те се подхранват по два канала – единият се простира назад към историята на Далечния Изток, а другият – към модерната наука и технология на Запада.
Въпреки че се правят опити за миксиране на квантова физика с фантазия като доказателство за суеверията, никой от тези опити не постигнал успех – няма научно доказателство. Вярно е, че квантовата физика и квантовата механика са предвидили някои непредсказуеми резултати, изглеждащи като езотерика или суеверие от гледната точка на предишния научен опит, но научните методи не са се променили.
Науката е експеримент, базиран на моделиране, прецизиране на модела, прецизиране на експеримента и т.н. до постигане на приемлива теория. Науката няма нищо общо със „свръхестествена реалност“ и суеверия. Когато някое суеверие получи научна подкрепа, то вече не може да бъде смятано за суеверие, а за научен феномен с рационална научна интерпретация.
