За парадокса на Енрико Ферми и възможните отговори

Парадоксът на Ферми, наречен на името на американският физик от италиански произход Енрико Ферми, може да се обобщи в един прост въпрос. Вселената е безкрайна, защо не можем да намерим живот никъде другаде, освен на Земята?

Това се запитали Ферми и група приятели физици, по време на един обяд през 1950 г., след дискусия за НЛО знаци. За разлика от други, които само се питали обаче, Ферми вложил и математика в този въпрос и се опитал да го обоснове.

Надарен теоретик с постижения в механиката, първият който обявява, че неутрино трябва да съществува, Ферми е един от създателите на ядрения реактор и един от основните участници в „Проекта Манхатан“ свързан със създаването на атомната бомба. Получава Нобелова награда още през 1938 г.

Ферми е известен с това, че изчислява силата на ядрения взрив при първия ядрен тест, като пуска малки парченца хартия и измерва колко далеч са отнесени от потока въздух предизвикан от взрива. Това му позволява да изчисли промяната във въздушното налягане  предизвикано от взрива и съответно да установи количеството енергия освободено при него. На базата на този емпиричен опит, той установява, че силата на взрива е равностойна на 10 000 тона ТНТ. Реалната сила се оказала два пъти по-голяма, но все пак относително близка до установената при опита с хартийките на Ферми – 21 000 тона.

Но да се върнем на „парадокса на Ферми“.  По време на обяда той е формулиран така:

1. Млечният път съдържа стотици милиарди звезди, милиарди от тях са подобни на нашето слънце.
2. Много вероятно е, някои от тези звезди да имат планети подобни на Земята.
3. Ако предположим  (чрез принципа на Коперник), че Земята не  е някакво специално изключение, то интелигентен живот би трябвало да съществува в някаква част от тези планети.
4. Някои от тези интелигентни форми на живот би трябвало да са развили напредничави технологии и дори да могат да пътуват между звездите.
5. Междузвездните пътувания изискват дълго време, за да се осъществят, но след като има много звезди приличащи на нашето слънце, които имат възраст от много милиарди години, имало е много време подобно пътуване да бъде осъществено.
6. Като всичко това е така, защо все още не сме срещнали извънземни или нямаме сигурни доказателства за съществуването им?

Според Хърбърт Йорк, който е присъствал на обяда, по време на който Ферми формулира прословутия си парадокс, Ферми подкрепя тези си разсъждения с математически изчисления. След това обаче, никога не се е занимавал с парадокса сериозно.

Това прави години по-късно астрофизикът Майкъл Харт през 1975 г. Затова, макар парадоксът да е обозначен с името на Ферми, много учени го определят като произлизащ и от Харт.

Който и да е автор, парадоксът предизвиква няколко различни отговора, ето най-популярните от тях.

Очевидно е, че сме сами във вселената, а Земята е уникална с присъствието на интелигентен живот. Най-вероятно междузвездните пътувания просто не са възможни заради продължителността ни на живот.

Най-вероятно интелигентният живот стига до самоунищожението си, чрез ядрени или други оръжия за масово поразяване, развитие на изкуствения интелект, промени в климата или замърсяване на планетата.

При търсенето на извънземен живот, ние не гледаме в посоката към която би трябвало. Много е вероятно другите форми на интелигентен живот да са толкова различни от нас, че ние просто не можем да ги разпознаем

Извънземните цивилизации нарочно ни държат „на тъмно“, докато станем готови да се присъединим към развития между-галактически живот.

Извънземен живот съществува, но под повърхността на враждебните планети и все още е невидим за нас.

Има и още отговори, а вероятно „парадоксът на Ферми“ ще продължи да вълнува човечеството докато съществуваме или докато открием извънземни. По време на споменатият обяд с Ферми, присъства и физикът Едуард Телър.  Той си спомня, че разговарящите в крайна сметка стигнали до извода, че  „ от гледна точка на нашата галактика, ние обитаваме покрайнините, много далеч от  струпванията в галактическия център“.