Грипната пандемия отпреди 100 години дава много уроци и днес. Медицинските изследователи знаят повече за грипа, отколкото преди век, но опустошителната глобална грипна пандемия от 1918 г. може да се повтори без бдителност, смята ново проучване.
Точно преди 100 години се случва най-опустошителната грипна пандемия, която без съмнение, оставя уроци важни и днес.
Учени, ръководени от Каролайн ван де Сандт от Института за инфекции и имунитет „Питър Дохърти“, към университета в Мелбърн, Австралия, предупреждават за съвременните предизвикателства, които ще окажат влияние върху последствията от евентуалната следваща грипна пандемия, сред които са демографската промяна, антибиотичната резистентност и изменението на климата.
„Подобно на пандемията от 1918 г., тежестта на всяко бъдещо избухване ще бъде резултат от сложното взаимодействие между вирусите, организма приемник и обществени фактори“, казва Ван де Сандт. „Разбирането на тези фактори е жизненоважно за готовността за грипна пандемия.“
Избухването на пандемията от грип през 1918 г. е най-лошото в историята. Тогава една трета от населението на света се заразява и умират 50 милиона души. Това, което заинтригувало Ван де Сандт и колегите й обаче, е как и защо много хора успяват да оцелеят при тежка инфекция, а други показват само леки симптоми на заболяването, макар да са се заразили.
В най-новата си работа, публикувана във Frontiers in Cellular and Infection Microbiology, те обясняват вирулентността на грипа и дават модели на въздействие, като взимат предвид и предишни изследвания на грипа.
Едно от обясненията е самият вирусен щам. Някои изследвания показват, че вирусът от 1918 г. може да се разпространи в други тъкани отвъд дихателния тракт, което води до по-широко разпространени увреждания. Той също така е имал мутации, които са позволили по-лесното му предаване между хората.
Днес учените могат да оценят пандемичния потенциал на нови вируси, при животните, както и при хората, но както посочват авторите, такива усилия за наблюдение са необходими в целия свят и това ще стане още по-важно с продължаващото изменение на климата.
„Промените в климата засягат резервоарите на грипните вируси и миграционните модели на птиците“, обяснява Ван де Сандт. „Това може да разпространи вируси на нови места и в по-широк кръг птици.“
Общественото здраве остава важен фактор. През 1918 г. хората, страдали от недохранване, при заболяване са били по-склонни да умрат от инфекцията. Днес затлъстяването и антибиотичната резистентност са рисковите фактори, а загубата на земеделски култури, дължаща се на изменението на климата, може отново да доведе до недохранване, твърдят авторите.
Трябва да се имат предвид и демографските данни за населението. През 1918 г. младите хора са сред най-засегнатите, докато много по-възрастни хора са били пощадени – най-вероятно защото са изградили имунитет от годините, когато са били изложени на различни вируси.
Въпреки това, предвид факта, че сезонният грип обикновено убива по-старите хора, които са се заразили, днешното застаряващо население вероятно ще бъде друго предизвикателство при всяко бъдещо избухване на грипна пандемия.
„Предоставянето на спешни ваксини при бъдещи пандемии трябва да вземе предвид вирусите, различните възрастови групи от населението и характеристики на организма гостоприемник“, казва Катрин Кеджиерска от Института „Дохърти“.
Изследователите съобщават също така, че основните и най-лесни методи за намаляване на разпространението на болестта, като например забрана на обществени събирания и често измиване на ръцете, са спомогнали много за намаляване на инфекциите и смъртността по време на пандемията от 1918 г., но само когато са се прилагали отрано и през цялата продължителност на събитието.
„Днес разполагаме с широко спектърни ваксини срещу грип, но въпреки това, правителствата трябва да информират обществеността за това какво да очакват и как да действат по време на евентуална грипна пандемия“, казва Ван де Сандт. „Важен урок от грипната пандемия през 1918 г. е, че добре подготвеният обществен отговор може да спаси живота на много хора.“
