Нови археологически открития показват, че историята не е това, което сме учили в училище
Вместо да си представяте историята като картина, опитайте се да мислите за нея като за пъзел, на който му липсват всичките парчета. От векове учените се опитват да докажат последователността във времето на историята, но нови открития правят това все по-трудно. Въпреки че принадлежи на миналото, историята е много жива наука, която се променя с новите разкрития в археологията.
Теорията на еволюцията е отличен пример за ситуация, в която нови доказателства променят изцяло нашето минало, човечеството и планетата Земя. Преди всичко трябва да се обърне внимание на източника на информацията. Често историците пишат това, което управниците искат да бъде написано. По тази причина ние не можем да използваме цялата информация от всички исторически периоди като 100 % точна.
Какво се случва с новите археологически открития, които не пасват на пъзела? Понякога отнема десетилетия на науката да признае някои констатации за валидни. Няколко археологически открития променят начина, по който възприемаме историята. Част от тях все още не са напълно обяснени, но това не променя факта, че съществуват и очакват правилното тълкуване.
Човекът от Петралона
Череп, открит в пещерата Петралона (близо до Солун, Северна Гърция) не е ново откритие. Намерен е през 1959 и 1960 г., и първоначално се е смятало, че това е обикновен хоминин череп на възраст между 100 000 и 120 000 години. Ако тази информация е вярна, Петралона ще се вмести точно в съществуващия пъзел за развитието на човечеството. Има информация, че останките може и да са на 350 000 години, а според други – на 700 000-годишна възраст! Това прави пещерата най-старото човешкото убежище.
Според друг учен черепът не принадлежи към никоя от групите на хомините, мигрирали от Африка към Европейския континент. Откъде е дошъл мъжът от Петралона? Кога са изчезнали хората от неговото време? Остава неясно. Въпреки това, откритието изцяло променя времевата линия в еволюцията на човечеството.
Пещерата Шове
Никой не знае предназначението на първите пещерни изображения. Теоретиците спекулират, че първите рисунки имат магически смисъл, но поради липса на данни е трудно да се каже със сигурност какво е карало праисторическия човек да ги създава. До преди десетина години повечето учебници пишеха, че най-старите картини в света са на около 8 000 години. През 1994 г. екип от френски учени откри пещера в Южна Франция с рисунки, чиято възраст сега се преценява между 32 000 и 28 000 години.
Известният режисьор Вернер Херцог направи документален филм за това невероятно откритие, наречен „Пещерата на забравените мечти“, в която изследва как може би е изглеждал животът на тези хора. Пещерата е кръстена на един от учените, които я откриха, но и днес остава затворена за обществеността.
Купата от Фуенте Магна
Артефактите създават най-голямото объркване сред хората на науката. Един такъв артефакт е купата от Фуенте Магна, намерена от селянин близо до езерото Титикака в Боливия през 1950 г. Надписите върху каменния съд, използван при кръщенета, пораждат противоречия, защото са написани на шумерски език.
Надписите са разчетени, а съдържанието им предполага, че артефактът е използван за ритуали или е имал някаква друга духовна цел.
Няма логическо обяснение как този артефакт е украсен с надписи на език, който никой не може да говори на този континент. Някои учени ентусиасти използват това като доказателство, че хората в древността са знаели за съществуването на континента, който сега наричаме Америка, но това е доста трудно да се докаже, поради липса на повече факти.
