През 2008 г. край бреговете на Намибия работници в диамантена мина попадат на находка, която изглежда като излязла от приключенски филм – останките на португалски търговски кораб, потънал преди близо 500 години.

Сред товара му археолозите откриват повече от 2000 златни и сребърни монети, огромно количество мед, слонова кост, оръжия и навигационни инструменти.

Корабът вероятно е Bom Jesus, който изчезва през 1533 г. по време на плаване от Португалия към Индия.

Неочакваното откритие

Останките са открити близо до Оранжемунд – в района на Sperrgebiet, крайбрежна територия с ограничен достъп, известна с диамантените си находища.

По време на минните дейности работници се натъкват на медни предмети и части от слонова кост. Скоро става ясно, че под пясъка се крие много по-значима археологическа находка – останките на кораб от XVI век.

Корабът, който изчезнал през 1533 г.

Bom Jesus отплава от Лисабон на 7 март 1533 г. като част от португалските експедиции към Индия. По време на плаването корабът изчезва край югозападното крайбрежие на Африка.

Археолозите смятат, че той вероятно е попаднал в силна буря и е бил отнесен към брега. При удара в подводни скали корпусът е сериозно повреден и корабът потъва.

В продължение на почти пет века съдбата му остава неизвестна.

Златото тежи почти 23 килограма

Една от най-впечатляващите находки са повече от 2000 златни и сребърни монети. Общото тегло на златните монети е близо 23 килограма. Сред тях има монети от различни европейски държави, включително испански и португалски.

Португалските монети с изображения и символи, свързани с крал Жуау III, помагат на учените да определят приблизителния период, към който принадлежи корабокрушението.

Товар от мед и слонова кост

Златото обаче далеч не е единственото богатство на Bom Jesus.

Археолозите откриват огромно количество медни слитъци. Според данните за находката става дума за около 22 тона мед, а в други археологически публикации се посочват приблизително 16–17 тона от около 1845 открити слитъка. Разликата вероятно произтича от начина, по който е изчислено количеството и кои материали са включени в общия товар.

Особено интересни са медните слитъци с тризъбец – знак, свързван с германския банкер и търговец Антон Фугер и неговата влиятелна фамилия.

Сред товара има и около 100 слонски бивни. По-късни генетични и изотопни изследвания показват, че слоновата кост е с произход от Западна Африка. Това дава на учените ценна информация за търговските мрежи между Европа, Африка и Азия през XVI век.

Оръжия и инструменти разкриват живота на борда

В останките са открити още оръдия, огнестрелни оръжия, мечове, навигационни инструменти, части от корпуса, въжета и други предмети.

Те помагат на археолозите да възстановят част от историята на кораба и да разберат как са изглеждали португалските морски експедиции по време на Великите географски открития.

Какво се е случило с екипажа?

Това е една от големите загадки около Bom Jesus.

Историческите сведения не разказват подробно какво се е случило в последните часове на кораба. При археологическите разкопки са открити малко човешки останки, което не позволява да бъде възстановена съдбата на целия екипаж.

Изследователите предполагат, че корабът е станал жертва на силна буря край негостоприемния бряг на днешна Намибия.

Пясъкът запазил част от историята

Една от причините находката да е толкова ценна е необичайното състояние, в което са се запазили част от останките и товарът.

Пясъчните слоеве и условията на мястото са помогнали да бъдат предпазени различни материали от пълното им разрушаване. Така пет века по-късно археолозите получават своеобразна „капсула на времето“, която разказва за търговията и мореплаването през XVI век.

И може би най-впечатляващото в историята на Bom Jesus е, че корабът не е открит от търсачи на съкровища или при специална археологическа експедиция. Той се появява случайно по време на съвсем друга дейност – добив на диаманти.

След почти 500 години пясъците край Намибия връщат на света една изгубена история – история за злато, търговия, далечни морски пътешествия и кораб, който потъва по пътя към Индия, за да бъде открит векове по-късно в една от най-суровите крайбрежни области на Африка.