Концепцията за гигантски междузвезден кораб, наречен Chrysalis („Какавида“), спечели престижен международен конкурс през 2025 г.

Проектът разполага с мащабна документация от стотици страници, която далеч надхвърля рамките на обикновен технически чертеж.

Тя включва детайлни архитектурни планове на жилищните зони, изчисления за селскостопанския капацитет, математически модели за изкуствена гравитация и дори предложения за социални структури.

Основното инженерно предизвикателство е осигуряването на изкуствена гравитация

Човешкият организъм понася трудно бързото въртене – скорости над два оборота в минута предизвикват силна дезориентация и световъртеж.

За да се симулира приблизително земно притегляне при толкова бавна ротация, мащабите на конструкцията трябва да бъдат колосални.

Инженерите на Chrysalis предлагат корпус с дължина от цели 58 километра, съставен от вложени един в друг цилиндри, въртящи се в противоположни посоки.

Външните слоеве осигуряват центробежна сила, равняваща се на около 0,9g (90% от земната гравитация), докато вътрешните сегменти балансират структурното напрежение.

В предната част е разположен конусовиден жилищен модул, проектиран да минимизира пораженията от сблъсъци с междузвезден прах и микрочастици.

Планът предвижда на борда да се качат 2400 души, които никога повече няма да видят Земята

Полетът ще продължи приблизително 400 години и ще обхване живота на 16 поколения.

През това време корабът ще трябва да функционира като напълно самостоятелна екосистема – да генерира гравитация, да произвежда храна, да рециклира на 100% въздуха и водата. А също така да съхрани знанието, необходимо за оцеляването на мисията.

Размерите на съоръжението правят невъзможно сглобяването му на земната повърхност или в ниска околоземна орбита с наличните ракетни технологии.

Планът предвижда строителството да се осъществи в една от точките на Лагранж – гравитационно стабилни зони в космоса, където огромният обект би запазил позицията си с минимален разход на гориво.

Задвижването на Chrysalis е поверено на концептуален термоядрен двигател, работещ с хелий-3 и деутерий

Траекторията включва една година ускорение, 400 години полет с постоянна крейсерска скорост и финална година на плавно забавяне.

Въпреки теоретичната обосновка, към началото на 2026 г. човечеството все още не разполага с работещ термоядрен реактор, приложим в космически кораб от подобен мащаб.

Сериозни неизвестни остават и въпросите, свързани с отвеждането на огромното количество отделяна топлина във вакуума, защитата от галактическа радиация и продължителната поддръжка на системите през вековете.

Документацията открито признава, че съвременната наука все още не разполага с материали, които да осигурят необходимата радиационна защита при транспортните ограничения на днешния ден.

Особено критично е постигането на пълен биологичен самоконтрол

Макар Международната космическа станция да рециклира близо 98% от водата, тя остава далеч от абсолютната затворена цикличност, задължителна за четиривековна експедиция.

Chrysalis разчита на интеграция между хранителното производство, пречистването на водите и регенерацията на атмосферата – ниво на биосферна стабилност, което до момента не е постигано успешно в нито един земен експеримент.

Проектът поставя сериозен акцент и върху социалното измерение

Подборът на първите заселници е вдъхновен от практиките в научноизследователските бази в Антарктида, където психологическите ефекти от изолацията са най-добре проучени.

Обучението ще търси личности, готови за съзнателен живот без опция за завръщане.

Общественият модел на борда предвижда колективно възпитание на децата, строг контрол върху демографията чрез доброволно семейно планиране и непрекъсната образователна система, която да гарантира, че технологичните умения и научните знания ще бъдат успешно предадени през поколенията.