6000 езика ползват подобни звуци за подобни думи

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Ивайло Красимиров

За първи път учените успяват да покажат, че повече от 6000 езика използват подобни звуци за описанието на важни обекти или идеи. Резултатът е близо до това да покаже, че ние хората говорим своеобразен „универсален език“, но това е по-скоро биологично обосновано, отколкото да се дължи на някакъв общ праезик. Новото изследване потвърждава и принципа на съвременната езикова наука, че няма връзка между звуците и значението на думите.

Лингвистите изхождат от това, че звуците в думите са по-скоро случайно свързани със значението:

Случаи като звука „М“, който в много е езици се среща в думата за майка, са по-скоро редки изключения,

обясняват учените от Института по математика и естествени науки Макс Планк. Студията е публикувана в специализираното издание Proceedings of the National Academy of Sciences“.

Нкато нос обаче не е случайност. Този звук се появява в думата за нос на различни езици по-често от други звуци в други думи. Това важи също и за „У“. За разлика от тях например „А“, глобално погледнато, се появява по-рядко. „В много понятия, например части от човешкото тяло, определени звуци изскачат по-често, отколкото в други думи“, казва Дамиан Блази, водещият учен в екипа.

За своето изследване учените използват данни от 2/3 от общо над 6-те хиляди говорими езици в цял свят. Учените са проверили 40 понятия в тези около 4 хиляди езика и дали в тях определени звуци се появяват по-често или по-рядко, отколкото чистата случайност го позволява.

В действителност учените успяват да засекат определени позитивни или негативни зависимости, които не са пряко свързани помежду си:

Например в думата за коляно се срещат често буквите „К“, „О“, „U“, „П“ и “Q. Думата за език (орган) в много езици съдържа „Е“ и „И“, докато “U” и Ксе срещат сравнително рядко. Подобни зависимости не се ограничават само до части от човешкото тяло. Думата за пясък например в много от езиците съдържа „А“, думата за камък – съдържа „Т“ (макар и не на български).

За авторите на изследването анализът показва, че определени звуци са предпочитани или избягвани за голяма част от думите на различните континенти и различните езикови групи при това от хора, които са много различни от гледна точка на култура, история и география.

От гледна точка на огромното разнообразие и вариации на езиците по света резултатът е изненадващ и променя разбирането ни за условията, при които хората комуникират, казва Дамиан Блази.

Досега смятахме, че такива зависимости между звуци и значения са много редки„, казва Харалд Хамарстрьом, съавтор в изследването. Заедно с “М” в думата за майка, лингвистите познават и т.нар „Ефект Буба – Кики“. Такъв ефект се наблюдава, когато покажете на хората едно голямо животно, например слон и малко животно, като птичка и попитате кое според тях на непознат език е „Буба“ и кое е „Кики“. Тогава повечето хора интуитивно посочват „Буба“ за слона и „Кики“ за птичката.

Генерално погледнато гласните „А“ и „О“ се свързват с големи неща, а „Е“ и „И“ – с малки. Досега обаче не беше известна валидността на тази зависимост с цели езикови фамилии.

Защо определени звуци биват избирани за определени понятия все още не е ясно, въпреки че учените могат да приведат чисто статистически данни по въпроса. Определени понятия се разпространяват от език в език, когато комбинацията на звуците е приятна и подходяща.

За езиковата наука новите данни допринасят в анализа на родствените връзки между езиците и в търсенето на общия праезик. Резултатите от анализа показват също, че биологичните фактори играят все още неопределена роля във формирането на езика.

Категории на статиите:
Аз, човекът

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори