Как възникват почти 6000 езика, които сега се говорят по света? Изследователи от Лайпцигския център за ранно детско развитие на университета в Лайпциг и Института за еволюционна антропология Макс Планк, са се опитали да симулират процеса на разработване на нова комуникационна система с един интересен експеримент.
Получените резултати са изненадващи – дори децата в детската градина могат спонтанно да развият комуникационни системи, които проявяват основни свойства на естествения език.
Как са се появили езиците е до голяма степен и загадка. Имайки предвид, че това може да е отнело хилядолетия, е интригуващо да се види как глухите хора могат да създават езици спонтанно.
Наблюденията показват, че когато глухи непознати се събират в общност, те измислят свой собствен жестомимичен език за значително кратко време. Най-известният пример за това е никарагуанският жестомимичен език, който се появи през 80-те години. Интересното е, че децата изиграват важна роля в развитието на тези нови езици. Мануел Бон казва: „Ние знаем малко за това как социалното взаимодействие се превръща в език. С това се занимава нашето ново изследване.“
В поредица от изследвания, учени от Лайпцигския център за ранно детско развитие и Института за еволюционна антропология на Макс Планк се опитват да пресъздадат точно този процес.
„Идеята съществува от известно време“, казва Грегор Качел. „Но имаше проблем: как да накараме децата да общуват помежду си, без да разговарят помежду си? Решението се появява при разговори по скайп между двамата изследователи от Германия и техния колега Майкъл Томасело в САЩ. В проучването децата са поканени да отседнат в две различни стаи и между тях се установява връзка по скайп. След кратко запознаване с устройството, изследователите изключват звука и наблюдават как децата намират нови начини за комуникация, които надхвърлят разговорния език.
Задачата на децата била да опишат изображение с различни мотиви в координационна игра. С конкретни неща – като чук или вилица – децата бързо намират решение, като имитират съответното действие (например ядене) с жестове. Но изследователите многократно предизвикват децата с нови, по-абстрактни образи. Например, те представят бял лист хартия като картина. Изобразеното „нищо“ е трудно да се имитира. Качел описва как две деца въпреки това се справят с тази задача: „Подателят първо опита всички видове различни жестове, но партньорът й я уведоми, че не знае какво има предвид. Изведнъж нашият подател издърпа тениската си отстрани и посочи към бяла точка върху цветната си тениска. Двете деца имаха истински пробив: разбира се! Бяло – празно! Подобно на бялата хартия! По-късно, когато ролите се сменят, но получателят няма бяло петно върху тениската си и въпреки това тя използва същия подход: дръпва тениската си отстрани и сочи към нея. Веднага партньорът й разбра какво да прави. “ За много кратко време двамата бяха установили знак за абстрактна концепция. В хода на изследването изображенията, които трябва да бъдат изобразени, стават все по-сложни, което се отразява и в жестовете, които децата произвеждат. За да покажат взаимодействие между две животни, децата измислят отделни жестове за актьорите и за действията и започват да ги комбинират – създавайки по този начин своеобразна малка тяхна си граматика.
Как възниква езикът? Въз основа на настоящото проучване, следните стъпки изглеждат правдоподобни: първо хората създават препратка към действия и предмети чрез знаци, наподобяващи неща. Предпоставка за това е обща основа на опит между партньорите за взаимодействие. Партньорите също се координират, като имитират един друг, така че да използват същите знаци за едни и същи неща. Така знаците придобиват междуличностно и евентуално конвенционално значение. С течение на времето връзките между знаците и нещата стават все по-абстрактни, а значението на отделните знаци – по-конкретно. Граматичните структури постепенно се въвеждат, когато има нужда от съобщаване на по-сложни факти. Най-забележителният аспект на настоящото проучване обаче е, че тези процеси могат да бъдат наблюдавани при контролирани обстоятелства и в рамките само на 30 минути.
Проучването показва, че комуникацията не може да се свежда само до думи. Когато няма начин да се използва конвенционален говорим език, хората намират други начини да препратят своето съобщение. Това явление е основа за разработването на нови езици. Изследването на Мануел Бон, Грегор Качел и Майкъл Томасело показва как биха могли да изглеждат първите стъпки в развитието на нов език. Според Бон обаче, в този момент възникват множество нови въпроси: „Би било много интересно да се види как новоизмислените комуникационни системи се променят с течение на времето, например когато се предават на нови поколения потребители. Има доказателства, че този език става по-систематичен, когато се предаде на следващото поколение“.
Публикувано в списание Science Daily.
