Погледнете към небето. Виждали ли сте Меркурий?

Най-близката до Слънцето планета – Меркурий, е практически неуловима.

Това е факт, който всеки любител на астрономията рано или късно разбира от собствен опит. Меркурий винаги е близо до Слънцето и се губи в неговите лъчи. Затова, за да бъде видяна една планета, е необходимо съвпадението на няколко фактора.

Преди всичко планетата трябва да е достатъчно отдалечена от Слънцето, за да може да се наблюдава на небето. Максималният ъгъл, на който се отделя Меркурий от нашата звезда, се нарича елонгация и е 28,3°.

Елонгациите на Меркурий са сутрешни и вечерни, когато планетата се намира на небето вляво или съответно вдясно от Слънцето.

Промеждутъкът от време между вечерната и сутрешната елонгация е около месец и половина. След това следва пауза от два месеца и половина, през които планетата минава зад Слънцето. По-лесно Меркурий може да се наблюдава в продължение на 1-2 седмици близо до елонгацията. През останалото време планетата се крие около звездата.

С други думи цялата хитрост в наблюдението на Меркурий е да се улови той, докато е далече от Слънцето. Допълнителна трудност внася и времето от годината, когато настъпва елонгацията – през пролетта и есента Меркурий в средните ширини практически е невидим, колкото и далече да се намира той от нашето светило.

В това време еклиптиката (въображаемата линия на небето, по която се движат на фона на звездите Слънцето, Луната и планетите) се намира сутрин и вечер под много малък ъгъл към хоризонта и затова планетата залязва или изгрява фактически едновременно със Слънцето. През лятото наблюдението на Меркурий също е проблематично. Остават късната есен, зимата и ранната пролет.

Сега изчислете ясните дни, които се падат във вашия град по това време, и ще получите буквално няколко дни в годината, подходящи за наблюдение на Меркурий. Получава се, че дори много страстни любители на астрономията са наблюдавали тази планета само няколко пъти в живота си.

С други думи, с този малко дълъг увод бихме искали да обърнем вниманието ви върху това, че тъкмо сега Меркурий се намира близо до една от най-благоприятните за наблюдение елонгации. Планетата се вижда сутрин на югоизток и се появява на небето около час и половина преди изгрева на Слънцето.

Хубаво ли е времето? Ако да, то постарайте се да разгледате неуловимата планета от прозореца на дома си или на път към работата си.

Такова ще е небето на 23 ноември сутринта, а при късмет може да се види и кометата ISON.

Меркурий се появява на небето заедно с първите признаци на зората. Планетата се намира западно от Слънцето, затова се вижда в дясната част на зората. Вдясно от планетата се намира синеещата Спика, главната звезда от съзвездие Дева, която служи като добър ориентир при търсенето на планетата. Нейният блясък визуално е приблизително равен на този на Меркурий. В началото на декември разстоянието между Спика и Меркурий ще бъде е около 30°.

Сутринт Меркурий буквално се къпе в лъчите на утринното Слънце. Цветът на планетата под окраската на небето е жълтеникав и дори оранжев. На фона на зората Меркурий не изглежда ярък, но се вижда ясно. Особено красиво планетата се вижда с бинокъл или телескоп със слабо увеличение – независимо от дребния размер се вижда, че това е планета, а не звезда.

В бинокъл цветът на Меркурий е необичаен – сякаш повтаря в миниатюра цвета на зората – отдолу червен, а отгоре почти бял. Разбира се, този цвят е привиден и е поради пречупването на лъчите светлина в атмосферата на Земята.

Сега, ако имате телескоп, насочете го към Меркурий и поставете голямо увеличение. Обикновено атмосферата около хоризонта е неспокойна – въздухът струи и изкривява изображението на обектите, – но кой знае, може да ви провърви да видите фазите на Меркурий. Сега планетата прилича на Луната във фазата между първа четвърт и пълнолуние. Затова в телескоп той ще ви се стори не кръгъл, а малко овален с диаметър около 6″.

Интересно е, че сега редом с Меркурий се намира периодичната комета Енке, която също можете да се опитате да откриете с бинокъл. А по средата между планетата и Спика е кометата ISON, която бързо се приближава до Слънцето.

Сутринта на 23 ноември на малък участък от небето ще се съберат планетите Меркурий, Сатурн и кометите Енке и ISON, а след още три дни – на 26 ноември, ще настъпи съединение между Сатурн и Меркурий – на небето ще ги дели само 1/3 градус!

Ето колко интересни събития можете да видите с участието на Меркурий. Ако ви позволи времето, разбира се.