Изследователи предполагат, че кората на Меркурий, най-малката планета в Слънчевата система има по-дълбок и по-вулканичен произход, отколкото се смяташе досега.

Преди повече от 4 млрд. години Меркурий, който е бил разтопена топка, вероятно е започнал да се охлажда по-бързо от Земята.

Само около 1 милиард години след формирането на планетата, вулканичната активност на Меркурий е спряла, образувайки твърда кора на повърхността му.

Не е известно как точно е изглеждало уникалното вулканично минало на Меркурий

Експертите обаче са получили нови насоки за този процес от състава на повърхността на планетата, като са определили по-точно съдържанието на силициев диоксид.

Учените са стигнали до неочаквано откритие

Оказва се, че кората на Меркурий съдържа около 37% силициев диоксид (съединение, състоящо се от един атом силиций и два атома кислород), което е с 25% по-малко от предишните оценки.

На нашата планета силициевият диоксид се намира почти навсякъде: в чистата си форма той е пясък, а всички вулканични скали съдържат до 75% от това съединение.

Резултатите от изследването показват, че вулканичните скали на повърхността на Меркурий са се образували от разтопени скали в мантията на по-голяма дълбочина, отколкото се предполагаше досега.

Силициевият диоксид се е натрупвал в разтопената мантия на планетата, тъй като с охлаждането ѝ първите образували се скали са извличали сравнително малко от него.

По този начин горещата лава, издигаща се към повърхността, с времето се е обогатявала все повече на силициев диоксид.

Ако това съединение присъства на повърхността в малки количества, това показва високи температури във вътрешността на планетата.

Възможно е също така някога в кората на Меркурий да е имало повече силициев диоксид, но той постепенно да е загубил своя кислород.

За учените е трудно да направят точни заключения за състава на повърхността на Меркурий, тъй като нито един космически апарат не е кацал на нея.

Поради това изследването се основава на наблюдения от наземни телескопи, както и от космически апарати, които преди това са изследвали планетата дистанционно.

Авторите на проучването се надяват, че мисията BepiColombo ще потвърди, че кората на Меркурий съдържа по-малко силициев диоксид от очакваното.

През ноември 2026 г. мисията, състояща се от две сонди, трябва да влезе в орбита около Меркурий.

Резултатите от изследването са публикувани в списанието Planetary Research.