Кръвопускането се завръща

Сутринта на 2 февруари 1685 г. английският крал Чарлз II получава инсулт. Личният му лекар веднага открива вената на лявата му ръка и пълни купа с кралска кръв. Това било само началото, защото на коронованата особа й предстоели и други изтънчени мъчения. Докторът му направил клизма и му дал настойка от човешки череп. После отново му пуснал кръв, след което кралят изпаднал в кома и вече не дошъл на себе си.

Вероятно Чарлз II щял да се спомине и без лекарската помощ, но историята няма да стане по-малко ужасна от това. Впрочем в случая никой няма вина – такава е била медицината по онова време.

Кръвопускането много рядко се оказва полезно. Освен това практически никога тази процедура не се провеждала със спазването на всички хигиенни правила. Но днес, колкото и да е странно, тази практика се завръща – оказва се, че понякога тя все пак е необходима.

За авторитет по въпроса се е смятал античният лекар Гален, живял през II век. Той учел, че кръвта се образува от това, което ядем. Стигайки до стомаха, храната се втечнява и след това се отправя към черния дроб, където се превръща в кръв. Понякога кръвта се произвежда в излишък, откъдето възникват главоболие, висока температура и дори удари. Затова е необходимо да се отървем от излишната течност.

Някои лекари смятали, че при всичкото жизненоважно значение на тази практика тя им била под достойнството. Затова хората търсели различни целители, а те били готови на всякакви услуги. И до днес някои британски бръснарници имат червено-бели цилиндри, които символизират именно тази част на професията. Самият цилиндър напомня за палката, която стискал пациентът, за да му се напълнят вените с кръв, а медната топка на върха символизира тас за събирането на кръвта. Червено-белите ивици са окървавените бинтове. Тях ги перели и сушели в задния двор.

За кръвопускане се използвали двуостри ножове – ланцети, които по-късно подарили името на най-авторитетното в света медицинско списание. Ножовете били с различен размер, за да не разрязват вената прекалено дълбоко. Древногръцкият лекар Хипократ предупреждавал колегите си: „В някои части на тялото кръвта тече толкова бързо, че не може да се спре.”

Немският хирург от XVI век Ханс фон Герсдорф определил 41 места, подходящи за кръвопускане – по челото, шията, ръцете, китките, бедрата, половите органи и др. В тези времена се смятало, че сърцето, гърдите и главата имат свои вени, затова характерът на болестта сочел на кое място следва да се пусне кръв. Например за лечение на кръвотечение от носа Гален съветвал да се пусне кръв от задната част на коляното.

През 1628 на бял свят излязла работата на английския лекар Уилям Харви – De Motu Cordis („По движението на сърцето”), в която за първи път описвал как кръвта циркулира по целия организъм. След това в повечето случаи кръв била пускана от средната лакътна вена.

Тази практика достигнала апогей през XVIII век. Хората се разделяли с кръвта си не само по време на болести, но и с профилактична цел – обикновено през пролетта, която се асоциира с възраждането и обновлението. Хората толкова свято вярвали в целителната сила на този варварски метод, че сами молели да им пускат кръв.

Например, след като се събудил сутринта на 14 декември 1799 г., Джордж Вашингтон се оплакал от затруднено дишане. Опасявайки се, че лекарят му може да не успее да дойде навреме, той помолил за услуга надзирателя на робите. Разрезът се получил много дълбок и пациентът загубил прекалено много кръв, преди да успеят да я спрат. След като повикали доктора, му пуснали кръв още четири пъти за осем часа. Вечерта първият президент на САЩ починал. По-късно един от неговите лекари – Джеймс Крейк, признал, че имал опасения от прекалено силната загуба на кръв…

Едва към средата на XIX век кръвопускането отстъпило място на други методи, появили се във връзка с новото разбиране на етиологията на болестите и клиничните процеси. Но днес се предлага тази практика да се възроди в качеството на помощ при затлъстяване. Става дума, че хората с наднормено тегло имат цял букет – високо кръвно, високо ниво на холестерол и лош контрол на нивото на кръвната захар, което е предпоставка а развитието на диабет. Всичко това, взето заедно, се нарича метаболитен синдром.

Един от слабо известните, но разпространени симптоми на метаболитния синдром е високото ниво на желязо, което е свързано с генетична предразположеност и с изобилието на червено месо в храненето. Все още не е ясно как си взаимодействат тези фактори, но високото желязо се смята за една от причините за повишаването на кръвното и за лошия контрол на кръвната захар. Този показател е свързан също със затлъстелия черен дроб (чернодробна стеатоза) – още едно състояние, предизвикано преди всичко от нездравословно хранене.

Когато даваме кръв (обикновено 450 мл), за възстановяването й до нормалното ниво се изискват няколко седмици. В такъв случай дали периодичното кръвопускане няма да се справи с някои от последствията на затлъстяването?

Скорошно изследване показва, че отговорът на този въпрос може да се окаже положителен. В експеримент взели участие 64 души със затлъстяване и метаболитен синдром. Половината от тях първоначално се разделили с 300 мл кръв, а след месец – с още 200-500 мл. Шест седмици след началото на изследването при тази група пациенти къвното налягане, холестеролът и захарта се нормализирали.

Това е само едно изследване, но ефект има и затова има смисъл то да продължи. Резултатите му се покриват с други изследвания, които показали ползата от кръвопускане при хора с високо кръвно и диабет.

Докато още не е влязло в широка употреба, хората с високи нива на желязо и метаболитен синдром или чернодробна стеатоза могат да даряват кръв толкова често, колкото им позволява законът.

Източник: NewScientist