Какво прави серийни убийци от хората

Досега не беше ясно какво именно тласка престъпниците, хладнокръвно отнемащи живота на десетки хора, към такива ужасни престъпления.

Изследователи от университета в Глазгоу са анализирали нови съобщения и юридически файлове на серийни убийци, включително Андерс Брайвик и Харолд Шипман.

Брайвик е признат за виновен в масово убийство през 2012 година, след като организира фаталните нападения в Норвегия. Той уби 8 души с взривно устройство и разстреля над 69 души.

Доктор Шипман на свой ред е признат през 2000 г. за виновен в убийството на 15 свои пациенти, макар да се смята, че реалното количество на жертвите му достига 250 души.

Сред другите серийни убийци, чиито биографии били изучени от специалистите, са австралиецът Мартин Брайънт, разстрелял 35 души в Порт Артур през 1996 г., и Ник Райли, взривен от собствената си бомба в Ексетър.

Учените открили сходни черти при много серийни убийци – повечето от тях страдали от конкретни психически разстройства и детски травми.

Например оказало се, че около 28% от известните серийни убийци страдат от разстройства от аутистичния спектър, много – от черепно-мозъчни травми и психосоциални разстройства.

При това от разстройства от аутистичния спектър страда един човек на сто, а черепно-мозъчна травма в ранна възраст е преживял всеки пети жител на планетата.

От убийците с разстройства от аутистичния спектър или травма на главата над половината в детските си години са изпитали психологически стрес, предизвикан от сексуално или физическо насилие или развод на родителите.

Над 10% от серийните убийци по цял свят са имали травма на главата и приблизително при толкова са установени признаци на аутизъм. Тази комбинация може да формира индивид, предразположен към масови убийства.

Но не бива предварително да се поставя клеймо на тези, при които са установени патологии в развитието на нервната система или травма на главния мозък. До аномална жестокост водят още множество фактори (например много често към всичко това се добавя и нарцистично разстройство на личността).

От 239 изучени от шотландските изследователи убийци 28% имали диагностицирано, доста вероятно или възможно разстройство от аутистичен характер, 7% от тези хора имали и травма на главата.

Над 21% имали диагностицирана или подозирана черепно-мозъчна травма, от които 13% страдали от някои симптоми на аутизъм.

От 106 убийци с разстройства от аутистичния спектър или травма на главата 55% са изпитвали психосоциални стресове.

Независимо че серийните убийци се смятат за рядко явление, от 1985 година те са поне 400.

Резултатите от изследването, публикувано в сп. Aggression and Violent Behavior, могат да бъдат използвани за разработването на стратегия по установяване на потенциални серийни убийци и създаването на профилактична стратегия за лечението им, преди съвкупността от разстройства да доведе до катастрофа.

Учените, независимо от дадения резултат, призовават да не се бърза с изводите за хора, страдащи от аутизъм или други нервни разстройства. Такива личности трябва да получат необходимата помощ и подкрепа колкото се може по-рано.