Халеевата комета, тази стара приятелка

Халеевата комета, източник на метеорния поток Ориониди и Аквариди, които осветяват нашите небеса всеки октомври и май, попада в обектива на сондата „Джото” на 14 март 1986 г. Тези, които познаваме само сондите „Хъбъл” и „Касини”, може да научим как са стояли нещата преди четвърт век.

„Джото” е първият апарат на Европейската космическа агенция (ESA), отправил се в Далечния космос. Сондата е преминала на 600 км от Халеевата комета и светът за първи път е видял нейното ядро, както и струите газ и прах. Апаратът за първи път е фиксирал и органичен материал в кометата, което става основа на хипотезата за важната роля на тези примитивни тела в донасянето на вода на Земята, а с нея и на „семената” на живота.

Сондата „Джото”. © Space Center in Toulouse

Халеевата комета може да се наблюдава на всеки 75−76 години. Тя ще се върне във вътрешността на Слънчевата система през 2061 г. Орионидите и Акваридите обаче ни напомнят за нея всяка година. Когато ледената комета се нагрява от Слънцето, нейният материал започва активно да се изпарява – така се образува дългата кометна опашка. Фрагментите от прах в нея продължават да се лутат по траекторията на кометата дори след като тя отлети, и всяка година Земята преминава през този поток.

Това са само малки частички, но те красиво изгарят в атмосферата, буквално като „падащи звезди”. След като навестила Халеевата комета, сондата „Джото” се отправила към кометата Григ-Скелеруп, с която се срещнала през юли 1992 г.

През 2014 щафетата ще поеме друг европейски апарат – „Розета”, която ще изучава кометата Чурумов-Герасименко.

Художествено изображение на сондата „Розета”. © ESA

„Розета” ще я следи около Слънцето и това ще стане най-детайлното изследване в историята. Ще бъде направен и първият опит за спускане върху ядрото на кометата и „опитването на вкус” на нейната повърхност, за да се установи ролята на кометите в еволюцията на Слънчевата система.

Източник: ESA