Щастието мирише на пот

Хората могат да си предават положителни емоции благодарение на мириса на собствената си пот.

За това свидетелстват резултати от ново изследване, публикувано в изданието Psychological Science. Оказва се, че в щастливите моменти нашият организъм изработва специфични химични съединения, а другите хора могат да ги почувстват.

Предишни изследвания сочат, че негативните емоции, свързани със страх и отвращение, се отразяват в химичния състав на потта. Сега учените са открили аналогична комуникативна функция в контекста и на положителните емоции.

„Нашето изследване показва, че когато човек чувства хемосигнали от потта на щастлив човек, той самият започва да усеща изменения в емоционалното състояние – обяснява психологът Гюн Семин (Gün Semin) от университета на Утрехт, Нидерландия. – Тоест щастливият човек може да сподели своето щастие с другите, или вярно е дори да се каже – да „зарази“ околните със своето щастие.“

За да разберат разпространява ли се тази емоционална хемосигнализация, когато става дума за положителни емоции, Семин и колегите му проверили въздейства ли миризмата на пот на човек, намиращ се в емоционална приповдигнатост, върху емоционалното възприятие и поведение на тези, които се подлагат на въздействието на тази миризма.

Изследователите събрали 12 мъже, от които да получат образци от пот. Както е прието при подобен род изследвания, участниците не пушели, не вземали лекарства и не страдали от психически разстройства. По време на изследването им било забранено да употребяват алкохол и храна с характерни миризми, както и да се подлагат на прекомерно физическо натоварване или сексуална активност.

Потовите донори дошли в лабораторията, изкъпали се, а след това към мишниците им били прикрепени абсорбиращи подложки. Те облекли чисти тениски и започнали да изпълняват задачата на учените. Наложило им се да гледат филми, призвани да предизвикат конкретно емоционално състояние (страх, щастие или неутрални емоции).

Освен това доброволците имали задача да гледат и китайски йероглифи и да разказват за своите впечатления – доколко тези символи им изглеждат приятни или неприятни. След това подложките били свалени и се съхранявали във флакони.

За втората част от изследването учените поканили 36 жени, които не страдали от психически разстройства, заболявания на дихателните пътища и т.н.

Изследователите обясняват, че във втората половина на изследването участвали само жени, тъй като тяхното обоняние работи по-добре. Освен това те са по-чувствителни към емоционални сигнали от мъжете. Нито изследователите, нито участниците знаели каква „емоция“ им предстои да помиришат по време на експеримента.

Доброволците се разположили в дивани и им било дадено да подушат по един образец от всеки тип (страх, щастие, неутрална емоция) с петминутни интервали.

Данните от анализа потвърдили, че гледането на видеата е повлияло на емоционалното състояние на мъжете. А поведенческите анализи (с участието на жените) позволили да се предположи, че мирисът на всеки образец е предал емоциите и на участничките.

Данните, основани на анализа на мимиките, показали, че жените, подложени на въздействието на „страшната“ пот, показали голяма активност в челния мускул – общ признак за мимическа проява на страх.

Жените, които били подложени на въздействието на „щастливите“ образци, демонстрирали „усмивка „Дюшен“ – съкращаване на големия скулов мускул и долната част на кръглия мускул на окото – общ признак на щастливо изражение на лицето. При това жените не могли да назоват дадени образци като явно приятно или отблъскващо миришещи.

Образците, получени след гледане на китайски символи, както и „неутралните“ образци, не повлияли на емоционалното състояние на жените. Възможно е съответните хемосигнали да се отделят само при ясно изразено емоционално състояние.

Според изследователите тези данни свидетелстват за поведенческо синхронизиране между донора и приемника.

Информацията, че някои миризми са способни да влияят върху нашето емоционално състояние, може да бъде използвана в парфюмерийната индустрия, но самите учени описват резултатите от своето изследване като „още една крачка към разбирането на комуникативната функция на човешката пот“.