Чудесата в решетката, или защо всички сме екстрасенси

Резултатите от тези необичайни експерименти можете да намерите в моята статия „За физико-биологичните свойства на гнездящите опрашващи пчели“, публикувана в трети брой на „Сибирски вестник на селскостопанската наука“ за 1984 г.

Там е дадена и формулата на откритието – кратко физическо обяснение на това чудно явление.

„Оттласквайки“ се от пчелните гнезда, аз направих няколко десетки изкуствени „мрежи“ от пластмаса, хартия, метал, дърво и се оказва, че причината на всички необичайни усещания не е никакво „биополе“, а размерите, формата, количеството, взаимното разположение на кухините на всякакви твърди тела.

И както преди организмът усещаше това, а уредите „мълчаха“. Наричайки откритието ефект на кухите структури – ЕКС, аз усилено продължавах и разнообразявах опитите и Природата продължаваше да ми разказва съкровените си тайни една след друга…

Оказва се, че в зоната на действие на ЕКС значително се потиска развитието на сапрофитни почвени бактерии, дрожди и други гъби, покълването на пшеничните зърна, променя се поведението на микроскопичните подвижни водорасли хламидомонас, появява се светене на ларвите на пчелите листорези, а възрастните пчели се държат много по-активно и работата по опрашване на растенията приключва с две седмици по-рано.

Оказва се, че ЕКС не се екранира от нищо, подобно на гравитацията, която действа на всичко през стени, дебел метал, други прегради.

Оказва се, че ако преместим клетъчния предмет на ново място, то човек ще усети ЕКС не веднага, а след няколко секунди или минути, а на предишното място остава „следа“, или както на шега го наричам – „фантом“, усещан от ръката след десетки минути, дори след месеци.

Оказва се, че полето на ЕКС намалява от клетките не равномерно, а ги обвива в цяла система невидими, но понякога много ясно осезаеми „черупки“.

Оказва се, че животните (бели мишки) и хората, попаднали в зоната на действие дори на силен ЕКС, след известно време привикват към него, адаптират се. Другояче не би могло и да бъде – навсякъде ни заобикалят многобройни големи и малки решетки, клетки – на живи и мъртви растения (а и нашите собствени клетки), мехурчетата на всякаква пяна, пенопласти, пенобетони, самите стаи, коридори, зали, покриви, пространства между детайли, уреди, машини, между дърветата, мебелите, сградите…

Оказва се, че „стълбът“ или „лъчът“ на ЕКС силно действа върху живите организми, когато е насочен в противоположната посока, а също надолу, към центъра на Земята.

Оказва се, че в силно поле ЕКС понякога започват значително да „лъжат“ часовниците – и механични, и електронни – тоест тук е задействано и Времето.

Оказва се, че всичко това е проява на Вълните на Материята, вечно подвижна, вечно променяща се, вечно съществуваща, и че за откриването на тези вълни физикът Луи дьо Бройл още през 20-те години е получил Нобелова награда, и че в електронните микроскопи се използват тези вълни.

Оказва се… да, много неща се оказват, но това ни води във физиката на твърдото тяло, квантовата механика, физиката на елементарните частици, тоест далече от главните герои на нашия разказ – насекомите.

…Успях все пак да направя уредче за обективна регистрация на ЕКС, реагиращи отлично на близостта на насекомните гнезда.

Ето го на рисунката – геометрични контейнерчета, в които на копринено влакно наклонено са окачени сламки и обгорени клонки – въгленчета за рисуване; на дъното има малко вода, за да изключим електростатиката, пречеща на опитите при сух въздух. Като се постави на горния край на индикатора старо гнездо на оси – индикаторът бавно се отмества на десетки градуси…

Тук няма чудо – енергията на трептящите електрони на двете множественокухи тела създават в пространството система от сумарни вълни, вълната е енергия, способна да проведе работа по взаимното отблъскване на тези предмети дори през прегради, подобни на дебелата стоманена капсула (на снимката).

Трудно е да си представим, че през нейната броня просто проникват вълните на малкото и леко гнездо на оси, което се вижда на снимката, и индикаторът в тази тежка куха капсула ще избяга от отдавна необитаемото гнездо, но това е така.

Съмняващите се моля да посетят Музея по агроекология под Новосибирск, където ще видят всичко това със собствените си очи.

Също в музея стои винаги действащ клетъчен обезболител; всеки, седнал на стола под кутията, в която се намират няколко рамки с празни, но пълномерни клетки на медоносни пчели, почти вероятно ще почувстват нещо след няколко минути (какво точно – пишете ми, ще бъда благодарен), а ако някого го боли главата – след броени минути ще се прости с болката поне за няколко часа. Моите обезболители успешно се прилагат в различни части на страната – не съм запазвал в тайна моята находка.

Излъчването е ясно уловимо с ръка, ако дланта е поднесена отдолу към кутията с клетките, които може да са картонени, от шперплат, а още по-добре – от ламарина, със здраво запоени краища. Това е още един насекомен подарък…

В началото разсъждавах така: хората си имат работа с медоносната пчела от хилядолетия и никой не се е оплакал от нещо неприятно, освен, естествено, от случаите, когато пчелите жилят. Опитах да сложа рамка с клетки над главата си – работи! Спрях се на комплект от шест рамки. Ето и цялата история на това общо взето просто откритие.

Съвсем различно действа старото гнездо на оси, макар че размерът и формата му са доста близки до пчелните. Но тук е и съществената разлика – материалът на клетките, за разлика от восъчните пити, е по-рехав и микропорист – това е хартия (разбира се, хартията първи са я изобретили осите, а не хората – остъргват стари дървесни влакна и ги смесват с лепило от слюнка), стените на клетките са много по-тънки от пчелните, разположението и размерът им също са различни, а и вътрешната обвивка, също от хартия, е на няколко слоя, с разстояние между тях.

Получавах съобщения за много неблагоприятно въздействие от няколко гнезда на оси, построени на тавани. А и изобщо повечето многоклетъчни устройства и обекти, притежаващи силно изразен ЕКС, в първите минути или часове действат далеч не благотворно върху хората. Клетките на медоносната пчела са едно от малкото изключения.

Хартиени излъчватели на ЕКС.
6 листа хартия се разрязват по дължина на две и се правят хармоники по 10 ребра и 20 плоскости всяка. Сгънете хармониките така, че да са квадратни и ги поставете една върху друга, като завъртите всяка в хоризонтална плоскост на 30 градуса спрямо долната по часовниковата стрелка. Най-добре е те да са от тъмна хартия (за да не отразяват топлината). Опитайте излъчвателите с длани и под окачена хармоника, поставете ги над главата на седящ човек, като отбележите възникващите усещания и самочувствието.

И още една тайна ми разкриха за тези години приятелите насекоми, свързани с цветята. Оказва се, че освен цвета, мириса, нектара цветята, за да привлекат своите крилати опрашители, имат нещо като вълнови маяк, доста мощен и също от нищо нескриван.

Открих го с „въгленчето за рисуване“ – обгорената клонка, като я поставях срещу големи камбановидни цветя – лалета, лилии, амарилиси, слез, тиква – още отдалече се чувстваше спирането на този „детектор“.

Скоро намирах цвете в тъмна стая почти безгрешно от разстояние един-два метра – но при условие че то не е местено, тъй като на старото място за известно време оставаше „лъжлива цел“ – вече познатия ни „остатъчен фантом“.

Не съм екстрасенс и това се получава буквално при всеки след известна тренировка; вместо въгленче можете да използвате късо моливче, чиято тъпа страна трябва да гледа към цветето. При други просто дланта, езикът или дори цялото лице усещат идваща от цветето „топлина“, „студ“, „настръхване“. Както показват многобройните опити, по-чувствителни към „цветните“ Вълни на Материята са децата и тийнейджърите.

Що се отнася до подземно гнездящите пчели, то „знанието за ЕКС“ им е жизненонеобходимо, първо, при копаене на нова галерия строителката да не нахлуе в гнездото на съседката, а още отдалече да го заобикаля. Иначе целият пчелен град, изграден от пресичащи се дупки, ще рухне. Второ, не бива да се допуска корени на растения – а те, както знаем, са способни да разрушават сгради – да прорастват в галериите и клетките. И без да стигнат и няколко сантиметра до клетките, корените спират да растат или заобикалят отстрани, чувствайки близостта на пчелните гнезда.

Петнадесет кори за яйца – за тридесет яйца всяка – се свързват или залепят така, че издадените пластини да се опират една в друга, а не да влизат в гнездата.
Получават се големи „клетки“. Целия комплект закрепете неподвижно така, че долната му част да се намира на един-два дециметра над темето на седящ човек. Експозиция – 10-15 минути. „Неестественото“, необичайно изменение на формата на пространството, образувано от такъв комплект, може да се улови дори и с длан. Направете опити по покълване на семена и ги сравнете с контролна партия, която да се намира поне на два метра от тях. Повторете всяка двойка опити няколко пъти.

Това се потвърди нагледно в моите многобройни опити по покълване на пшенични зърна в силно поле ЕКС в сравнение с контролните зърна, развиващи се при същата температура, влажност, осветление – на снимките и рисунките се виждат и гибелта на корените в опитните партии, и рязкото им отклонение в страна, противоположна на моите „изкуствени клетки“.

…Вероятно съм уморил читателя с всички тези мрежи и решетки. За описание на всичките ми опити ще е необходима отделна дебела книга, затова ще спомена само това: в полето на ЕКС при мен нееднократно се повреждаше микрокалкулаторът  БЗ-18А, работещ с батерия – ту лъжеше безбожно, ту изобщо по няколко часа дисплеят му не светваше. Въздействах му с гнездо на оси, допълнено от ЕКС от двете ми длани, поотделно тези структури не влияеха на калкулатора.

Ще отбележа, че китките на ръцете с техните тръбни структури на кости на фалангите, ставите, връзките, сухожилията, съдовете, ноктите – са интензивни излъчватели на ЕКС, които могат на няколко метра да отблъснат сламения или обгорен индикатор на моето уредче, описано по-горе. Това се получава буквално при всички.

Затова съм твърдо убеден, че няма никакви „екстрасенси“, а по-точно, че всички хора са екстрасенси… А тези, които могат по такъв начин да движат на разстояние леки предмети по масата, да ги задържат във въздуха или да ги „лепят“ към дланите си, са доста повече, отколкото е прието да се смята.

Показват ги по телевизията като някакво чудо; опитайте, и тогава очаквам писма от вас! Има такава старинна забавна история: човек седи на стола, а четирима негови приятели „построяват“ над главата му решетка от хоризонтални длани с леко раздалечени пръсти – първо десните ръце, отгоре – левите; между дланите има разстояние 2 сантиметра; след десет-петнадесет секунди и четиримата едновременно, по команда, бързо поставят показалеца и средния си пръст под коленете и под мишниците на седящия, и по команда енергично го подхвърлят нагоре; времето между „развалянето“ на решетката и повдигането не бива да превишава две секунди и е много важна синхронността на действията.

При успех стокилограмов чичо ще литне едва ли не до тавана, а подхвърлящите го ще твърдят, че е бил лек като перце…

Как така, ще попита читателят – всичко това противоречи на законите на Природата и Гребенников проповядва мистика?

Нищо подобно – няма мистика, просто ние, хората, все още малко знаем за Вселената, която, както виждаме, невинаги „признава“ нашите, човешки правила и закони…

Откъс от глава V на книгата „Моят свят“, В. С. Гребенников