Затвори x
IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Как се получава масова заблуда

28 декември 2015 г. в 00:08
Последно: 19 юни 2024 г. в 10:27

Странни неща се случват с паметта ни, когато се намесят други хора. Например, ако някой помни дадена случка по определен начин, това може да повлияе на начина, по който ние я помним. Основната хипотеза, свързана с това явление, гласи, че споделеното знание, наричано още транзакционна система за памет, е по-сложно и по-обширно от паметта на всеки отделен индивид.

Стивън Цеци (Stephen Ceci) от университета „Корнел“ припомня класическото психологическо проучване от 1954 г., в което ръгби играчи си спомняли определена игра по различен начин, в зависимост от отбора, в който са играли. В крайна сметка всички казали, че противникът е бил по-агресивен.

„Има няколко проучвания, които сочат, че хората могат буквално да променят спомените си за важни обществени събития“, казва Кимбърли Уейд (Kimberly Wade) от Уаруикския университет. Като пример тя посочва, че доста американци всъщност мислят, че си спомнят откриването на оръжия за масово поразяване в Ирак.

„Не е странно, че такива неща се получават в големите общества“, добавя Уейд. „Съществуват много изследвания, които показват, че когато двама души наблюдават едно и също събитие, паметта на единия може да „замърси“ тази на другия. Това се нарича „конформизъм на спомените“ и представлява ефект, който всъщност е изучен доста добре.“

Уейд подчертава, че повечето от фалшивите спомени имат за цел да служат на индивида – да го накарат да се почувства по-добре в дадена ситуация, взаимоотношение или като цяло за самия себе си.

„При някои хора се случва това – дори да разберат, че даден факт е неверен, те запазват спомена за него“, добавя психологът Уилям Хърст (William Hirst). „Това означава, че паметта работи по последователна схема, така че ако си мислите, че нещо е така, както трябва да бъде, то много трудно ще промените начина, по който го виждате.“

Хърст смята също, че новите знания, които не съвпадат с нашия светоглед, ни се изплъзват и по-лесно от спомените. В крайна сметка това, което говорим или не говорим, може да повлиява на мислите и спомените на околните, затова човек не трябва да вярва на всичко, което чува.

Science Alert

Категории на статията:
Психология