Възрастните хора често забравят важни детайли от разговори и запомнена информация поради „препълване“ на подсъзнанието и понижена увереност в своята памет, твърдят учени в статия, публикувана в изданието Neuropsychologia.
„Когато възрастните хора се опитват да си спомнят разговор, те често изпитват проблеми с детайлите. Причината е, че техният мозък също се опитва да „разшифрова“ други дразнители – каква музика е свирила, какво са говорили хората на съседната маса и така нататък.
Всичко това не е задължително да се е отложило в паметта, но то присъства там. И това влияе изключително негативно на тяхната способност да си спомнят ясно същината на разговора“, разказва Одри Дуарте от Технологичния институт на Джорджия.
Дуарте и колегите ѝ стигнали до такъв извод, като наблюдавали какво се случвало в мозъка на няколко възрастни и млади доброволци, които те поканили да извършат „пътешествие в миналото“ и да си спомнят какви предмети са били изобразени на снимки, които учените им показали малко преди началото на експеримента.
Тайната на изследването се състояла в това, че учените активно пречели на доброволците да запомнят изображението на предметите, като ги карали да гледат други снимки и картинки, на които бил изобразен един предмет или цвят. Като показали двете картинки на пенсионерите и младежите, авторите на статията ги подканили да си спомнят какво е изобразено на първото изображение приблизително час след началото на опита.
Благодарение на „помощта“ на учените и младите, и възрастните хора еднакво лошо запомнили това, което се намирало на първата снимка, но добре си спомняли дразнителя, който им пречил да гледат снимките.
Интересно е, че първите разлики в здравината на паметта започнали да се проявяват едва когато неврофизиолозите се поинтересували дали доброволците са сигурни, че паметта не ги е подвела – в такива ситуации пенсионерите започвали да се съмняват в казаното и нерядко променяли показанията.
Причината, както показал анализът на електроенцефалограмите, била в това, че мозъкът на възрастните хора изразходвал доста повече време, опитвайки се да възстанови видяната в миналото картинка. Както отбелязват учените, причината е, че несъществени и игнорирани детайли по-силно се „изяждат“ в подсъзнанието на пенсионерите, като го препълват и карат хората да се съмняват дали запомнените детайли са важни.
Мозъкът на младите хора, съдейки по техните ЕЕГ, не запомня тази несъществена информация, което облекчава задачата му за отсяване на важни факти от ненужните детайли и оставя тяхната памет сравнително „чиста“. „Замърсяването“ на паметта на възрастните хора може да обясни тяхната повишена доверчивост и манипулируемост на мнението им, смята Дуарте.
„Ако някой ви казва, че трябва да помните нещо по определен начин, ще бъде по-лесно да ви убеди, ако не сте сигурни в своята памет. „Замърсеността“ на паметта, която предизвиква неувереността, може да е причината за това, защо пенсионерите често стават жертва на машинации, при които някой се опитва да ги убеди в това, че вече са разговаряли с някого, което всъщност не се е случило“, заключава изследователката.
