Фомалхаут b все пак съществува, макар че това е поправимо
Екзопланетата Фомалхаут b, разположена на 25 светлинни години от Земята, има крайно неправилна орбита, изясниха астрономи под ръководството на Пол Калас от Калифорнийския университет в Бъркли (САЩ) въз основа на данни от космическия телескоп „Хъбъл”. Това всъщност е било причината за периодичните „изчезвания” на небесното тяло, многократно каращи астрономите да зачеркват Фомахаулт b.
Новите наблюдения на „Хъбъл” показали, че газово-праховият облак около бялата звезда Фомалхаут (от спектрален клас А) е значително по-широк, отколкото се смяташе, и се простира на разстояние от 150 (вътрешна граница) до 214 астрономически единици (външна граница) от звездата. Това са огромни цифри за толкова плътен обект – в нашата Слънчева система такъв диск би започнал на разстояние, равно на трикратното максимално отдалечение на Плутон от Слънцето.
Всъщност планетата Фомалхаут b се движи по необичайна свръхразтеглена елиптична орбита. Най-близката й точка до звездата Фомалхаут (перихелий) е разположена на 49 астрономични единици (перихелият на Плутон), а най-отдалечената (афелий) е 290 а.е. (!), което е шест пъти повече от тази на Плутон. Годината на тази екзопланета е равна на 2000 земни – нов рекорд сред известните екзопланети. Впрочем, ако ще се вглеждаме в детайлите, откритието прави системата Фомалхаут притежаваща най-големия от известните газово-прахови пръстени.
„Бяхме шокирани. Това изобщо не е, каквото очаквахме”, коментира новите наблюдателни данни Пол Калас.
Този „шок” лесно може да се разбере. Нищо подобно досега не е наблюдавано. Освен това за съществуването на толкова големи и същевременно отдалечени от своите звезди планети няма и помен в теорията за планетообразуването и еволюцията на планетните системи. Накрая на практика такива системи може да са необичайно много, а е много трудно да наблюдават планетите и газово-проховите пръстени на такова разстояние от звездите (в повечето случаи е невъзможно).
С какво се обяснява необичайната траектория на планетата? Най-вероятната хипотеза според изследователската група е наличието на втора планета в системата Фомалхаут. Именно нейното гравитационно влияние е направило орбитата на Фомалхаут b толкова неправилна и отдалечена от звездата. Възможно е планетата да е станала жертва на взаимодействието на по-голяма – от рода на „горещите Юпитери”.
За да решат стария парадокс с високата яркост на Фомалхаут, астрономите са предложили хипотеза за наличието на необикновено голям пръстен около нея – подобно на увеличените пръстени на Сатурн, но състоящи се от ледени обекти с високо албедо.
Все още не е ясно в каква степен съвпадат плоскостта на гигантския пръстен около Фомалхаут и плоскостта на еклиптиката на Фомалхаут b. И ако те все пак съвпадат, то буквално в близките 20 години планетата ще започне да пресича газово-праховия пръстен, тъй като сега тя се движи от близка до звездата орбита към по-далечна. Все още не е ясно какво може да се очаква от такова хипотетично пресичане. Определено планетата ще бъде засипана от облак ледени и каменни отломки. Изхождайки от известната ни картина за падането на кометата Шумейкър-Леви върху Юпитер през 1994 г., се очакват серия мощни взривове в атмосферата й.
Изследователите не отхвърлят и вероятността, че мощният газово-прахов диск е резултат на по-ранен сблъсък на Фомалхаут b с друга планета от същата система, в резултат на което все още неоткритата „втора планета” се е оказала разрушена, образувайки газово-праховия пръстен. Но ако се отчита огромното разстояние на пръстена от звездата, такъв сблъсък е малко вероятен.
Откритието е заявено на поредната среща на Американското астрономично общество в Лонг Бийч, Калифорния.
Източник: НАСА